Да бъдеш или да не бъдеш, или много шум за нищо

theatre   Разигралата се драма в последните дни в НС относно новия български дълг диво се люшка от трагедия с предизвестен край (според опозицията) до нещо нормално (според управляващите партии). Проблемът е, че и двете страни не са прави.
Ако тегленето на заем рискува съдбата на България, то ние отдавна трябваше да сме изчезнали след горчивия опит относно мораториума върху външния ни дълг по времето на Луканов, а защо не и преди този период, когато по времето на социалистическия ни блян бяха изтеглени тези заеми.
Ако пък се фокусираме върху думите на управляващите, които считат такъв заем за нещо нормално, отново няма да можем да се съгласим. Псевдодясното управление на страната не оставя в нас впечатление за нормалност. Ако трябва да определим мандата им досега с една дума, то тя е стихийно.
Ако разгледаме операцията по вземането на 8 млрд. евро дълг, то тя наистина е наложителна, поради две причини:
1. Има падеж на държавен дълг на стойност около 6 млрд. евро. България няма откъде да набави тези средства. Вариантът е да се рефинансират с нов дълг. Ако той се вземе при по-добри условия от стария, то реално страната излиза на печалба от ситуацията.
2. България ще има дефицит тази и през следващите две години, който ще бъде покрит от средствата от въпросния заем.
Реално няма да има публично-частни партньорства, които да се възползват от тези пари или други схеми, тъй като те са целеви и отиват по предназначение. Много шум за нищо.
Проблемът, от който страда икономиката на страната е липсата на предвидимост и полезност на новото управление. Ще дам пример свързан с капиталовите пазари, защото те са ужаса на всеки управляващ, поради публичния си статут и липсата на начини за уговорки и евентуално забогатяване.
България има собствена борса с капитализация около 10 % от БВП на страната, което ще рече че цената на търгуемите дружества на нейния под е равна на една десета част от продукта на страната за една година. Освен това, агентите, които са най-активни на нея, са пенсионните дружества, застрахователни дружества, взаимни фондове, търговски банки и др. Част от нашите бъдещи пенсии се формират като доход точно на нашия борсов оператор. От тази гледна точка родният капиталов пазар има и геополитическа роля, ако щете. Не искам да подхващам темата за неизползваните ресурси на този канал за финансиране, които Държавата не използва. Не използва, защото хората, които я управляват, не го разбират, а част от тях не го искат, поради простата причина, че се явява като заплаха за техните нерегламентирани доходи. Не разбирате и вие!? Ще ви дам пример.
Страната има нужда от пътища и е заявила желание да строи такива. Създава се държавна публична компания, чиито акции се търгуват на БФБ. Новата компания издава облигации, а с набраните от тях средства започва да ги строи. С приходите от тол такси на въпросните пътища ще се изплащат издадените ценни книжа, когато падежират. Ужасен за всеки политик подход. Нека да разгледаме любимия им вариант. Държавата тегли заем, с който строи тази инфраструктура. Правят се търгове, „наши“ фирми ги печелят, като в замяна на това плащат на политиците или партиите за победата.
Тъжно, но факт!
Нека да се върнем на темата относно стихийността и правенето на глупости, без да се оценява ефекта им. БФБ е обявена за приватизация. Мъдър ход, защото ако остане в управлението на Държавата и липсата на качествени кадри в нейното управление, то тя бавно, но славно ще изчезне. При продажбата й ще се търси стратегически инвеститор или казано по друг начин, международен борсов оператор, който има „ноу-хау“, а и средства за развитието й. Дотук добре. Нека видим последните действия на политиците ни и как те ще въздействат на очакваната приватизация:
1. Пенсионната „реформа“. Изписвам я в кавички, защото да преместиш парите от едно място на друго, не решава нищо. Ефектът за пенсиите е нулев, но пък за сметка на това с приказките им по темата отблъснаха всички реални и потенциални инвеститори на БФБ, защото ДПФ и УПФ са едни от големите инвеститори на борсата и опитите да прибереш събраните от тях средства минава през масирана продажба на акции и облигации.
2. Данъкът „Тобин“ или видяла жабата да подковават коня, та и тя подала краче. Облагането на капиталовите транзакции или всяка сделка осъществена на БФБ ще има минимален ефект като парично постъпление за бюджета. За сметка на това, ще накара търгуващите на нея да продължат да го правят, но на друга борса, в страна където политиците се въздържат от глупави решения.
3. Глобите за офшорните притежатели на земя. На борсата има акционерни дружества със специална инвестиционна цел, които през годините комасираха голямо количество земя, нещо с което почти никой не успя да се справи през годините на прехода. Проблемът е, че те нямат контрол кой купува акциите им и налаганите глоби, обезсмислят съществуването им. Към тях трябва да прибавим фармацевтичните дружества, компаниите в областта на туризма и др. Христоматиен пример за вредата от популизма.
Изброените действия водят или до липса на кандидати за купувачи на БФБ или в най-добрия случай понижават цената й. Нека да припомня, че средствата от продажбата й влизат в бюджета и могат да намалят дефицита ни.
Проблемът с политическата ни класа е, че не може да „бъде“ лидер. Нещо за което, освен знания се изискват и душа, и сърце. Освен да мислиш за своите избиратели, то определено трябва да имаш смелостта да предприемаш решения и действия, които няма да им се харесат, а може да ти костват бъдещия мандат. Така отново опираме до вечния въпрос „да бъдеш или да не бъдеш“. И докато ние очакваме политиците ни да преживеят хамлетовата драма, те ни представят комедията „Много шум за нищо“.
Павел Бандилов