Големите очаквания

0000166246-article3_5_0Романът „Големите надежди“ е част от зрелия период на Дикенс. Оригиналното заглавие на романа е “Great Expectations”, което би било по-правилно да се преведе като „Големите очаквания“. Психологическа доминанта в поведението на главния герой Пип са тъкмо неговите „големи очаквания“. Той е художник, чиито творби започват да си изкупуват от пазара на много високи цени. Опитва се да узнае кой е тайнствения му благодетел, надявайки се, че това е мис Хавишам, очаква тя да му помогне и да благослови брака му с капризната хубавица Естела. Иронията е, че благодетелят е избягалия каторжник Магуич, на който Пип в детството си помага.

Всеки от участниците на БФБ е един своеобразен Дикенсов герой, който очаква и се надява на по-добра съдба за пазара, а и за себе си. Интересното е как в превода на английски се преплитат „очакването“ и „надеждата“. В случая за нас инвеститорите или спекулантите това е диагноза. Дон Кихот се е борил с мелници, ние с всичко.

Ако търгувахме в САЩ или Европа, щяхме да имаме лукса да се съсредоточим върху отчетите на дружествата, световните икономически условия и микса им с политиката. В България ние сме политолози от особен вид. От този, който, освен че чете новините, прозира и какво седи зад тях. Примерът ми се състои от само една дума и тя е „КТБ“. Съмнявам се, че някой от колегите на пазара се е усъмнил в банката на базата на финансовите данни или на одита и от страна на БНБ, а не на база случващото се във върхушката.

БФБ е държавна структура от няколко години. Възходът й беше по времето на световния златен дъжд, с малкото уточнение, че беше частна. След като беше национализирана, чрез увеличение на капитала под условия, започна и нейното падение, за да стигнем до дъното със дневен оборот от 100 000лв. Това не е заради световната криза или заради проблемите в Гърция, Турция или Русия. Това се дължи само поради една причина. Тя има собственик, на който не му пука за собствеността си. Не вярвам някога да бъде продадена на голям борсов оператор. Единственият й купувач може да бъде КОЙ, а той знае как да прехвърля пакети, да вдига цените или да ги сваля, да променя закони или наредби (Юрий Гагарин) или просто да бъде КОЙ.

В опита си да прогони всякакви потенциални купувачи, Държавата чрез своите подчинени организации се опитва всячески да направи БФБ все по-непривлекателна.

По предложения на КФН тримесечните отчети на БФБ вече не са задължителни. Според мотивите им, махането им има за цел да намали административната и финансова тежест на емитентите. На пазар, където информацията и нейният справедлив достъп до всички е основно средство за инвестиране, това решение е странно. Още по-странно е, че според Комисията то е, за да се изпълнят европейските директиви. Това е в държава, където същите тези директиви се изпълняват в последния момент и то под страх от смъртно наказание. При наличните критики към качеството на корпоративното управление в страната намаляването на отчетността може да отблъсне инвеститорите от пазара. Спорно е и дали намаляването на административната тежест по този начин ще постигне някакъв реален ефект и ще доведе повече компании на борсата. Всъщност дори и да води, това не означава, че ще бъдат качени на пазара, както показаха събитията в последните месеци.

Очакванията за IPO бяха насочени към компанията Смарт Органик – производител на енергийните барчета Roobar. По състав те са от 100% био и сурови продукти. Напълно подходящи за вегани, алергични към глутен хора и дори активно спортуващи. Освен това включват т.нар. супер храни като годжи бери, чия, спирулина, джинджифил и др. Суровините се доставят основно от България. КФН отказа да потвърди проспекта на дружеството на два пъти поради непълна информация, като в резултат на това компанията смята да стане публична, само че на друга борса.

Компанията на г-н Марешки „Фармхолд“ на два пъти също направи неуспешни опити да стане публична. „За мен не е толкова важно излизането на борсата, а да проверим как работи машината. И видях как работи – тя работи срещу всеки нормален инвеститор“, каза още предприемачът.

По думите му компанията вече преглежда вариантите за листване на чужда борса в Западна Европа.
„Да, ще направим нов опит, но няма да го направим в България и ще демонстрираме, че една и съща компания може да бъде приета на борса в друга държава, но не може да бъде допусната на борсата в България. Обмисляме вариантите за европейски борси“, каза предприемачът.

Дали е прав, не се наемам да кажа. Знам само че, г-н Марешки е изявено политическо лице и че продава гориво, по начин по който не се харесва на няКОЙ, и понеже живеем в странна държава, не мога да не се изкуша да се отдам на теорията на конспирацията.

КФН е напълно в правото си да откаже да издаде проспект и това е факт. Имам само един въпрос. А за ЦСКА АД може ли?! Особено на фона на последните събития едно декапитализирано дружество беше допуснато до БФБ и разчитайки на емоционалните чувства на редица наши сънародници, щяхме да сме свидетели на поредната гавра. Не знам защо, но си мисля и аз, ей така чисто емоционално, че и двете гореспоменати дружества са в пъти по-добра форма от спортния клуб.

Имаме големи надежди, че мащехата в лицето на държавата ще продаде родната ни борса, но и големи очаквания това да не се случи. Имаме и средни очаквания тя да продължава да бъде неглижирана, но това ще продължи докато не бъде закупена от хора, към които ще имаме много ниски очаквания. След това няма да има очакване, няма да има и надежда.

Павел Бандилов