Follow Докато повечето световни борси се надпреварваха в последната година да достигнат нови върхове, БФБ също показа признаци на живот, опита се и тя да се включи във всеобщия ентусиазъм. Не само това, но тя успя да влезе в класациите като един от най-повишаващите се световни индекси. И някак си като невръстно дете, което прави първия си бяг, тя се остави на инерцията и да я накара да изгуби равновесие и да падне. В последните борсови сесии виждаме нейните плахи опити да се изправи и сега всички сме вторачили поглед с надеждата да успее.
И както при всяка ситуация свързана с падане, пропадане или просто нещастно развитие на събитията, и сега сме разделени на група песимисти и на оптимисти. Ако се вслушаме в мнението им, може би ще стигнем до извода за причината на последните събития и да се опитаме да прогнозираме бъдещето.
Песимистите се вглеждат във вътрешните проблеми на държавата, на икономиката, и в частност във враждебната вътрешна среда, в която оперират нашите публични дружества. А тя не се е променила кой знае колко. Старата песен на нов глас или старите проблеми остават нерешени. Висока безработица, липса на ресурс, ниско потребление и т.н., и т.н. Към тях можем да прибавим и изключително рисковата политическа среда. Притежаваме си правителство, което не носи никаква отговорност и прехвърля вината на коалиционните си партньори (казуса Пеевски). Дори не става ясно кой прави политическите назначения. Имаме премиер, за когото не сме сигурни е че е ТОЙ, за неговите решения научаваме от лидерите на партиите. Съществуват министри, някои от които са откровено некомпетентни и се извиняват с интровертност на духа, а често пъти и се дозират. Наблюдаваме откровени примери и разбирания за непазарна икономика. Един заместник министър на икономиката размаха сърп и чук и поведе война с частни дружества за защитата на недобросъвестните платци. Друг пък предложи търговските вериги да не работят уикендите. Изобщо за три месеца се сътвориха толкова небивалици, че дори „човекът от народа“ Бойко Борисов им завидя. Вследствие на всичко това частните инвестиции в България са паднали една трета. Веднага бях оборен от правителствен чиновник, който ми каза че пък инвеститорите като бройка били с толкова пъти повече. Безумието в енергетиката пък няма аналог. Намалят се цени, завеждат се международни дела, а има и индивиди, които се хвалят със стореното. Сякаш няма да платим намалението с лихвите следващата година. И за капак на всичко инвеститорите на родната борса станаха свидетели на политическите напъни на председателя на КФН, чиято роля преди всичко е не да взима страна в битките на Корпоративна Банка с Икономедия, а да следи безпристрастно пазара. Още повече, че с тези си атаки сериозно наруши професионалния си имидж, демонстрирайки непознаване на функционирането на търговията на борсовия оператор или не дай си боже загатвайки за други нездравословни интереси. Негова си работа, наша си Борса…дам, песимистите имат какво да кажат, човек да се чуди дали да притежава изобщо акции.
Оптимистите загатват за съвсем друг поглед към нещата, някак си „по-европейски“, както е модерно сега. Те ще кажат, че ние сме толкова малък пазар, че това което се случва в страната, не оказва почти никакво влияние върху пазара. Та ние имаме средна класа, според родните стандарти, от някакви си 150-200 хиляди души в най-добрия случай. Това е колкото едно предградие на Ел Ей. Как може толкова малко хора, с не толкова голяма покупателна способност, да имат силата да влияят на икономическите процеси в една страна или да демонстрират изисквания и действия от страна на родното си правителство. Очевидно събитията от последните сто и кусур дена не говорят в тяхна полза. От друга страна, казват те, положението в Европа и САЩ се подобрява. Ако допреди една година се говореше за нови стимули за пазара, сега се дебатира за тяхното оттегляне. Отвъд океана намаляващите бройки на помощи на пазара на труда вече ясно демонстрират низходящ тренд, като това оказва влияние и на безработицата. Стабилизирането на жилищния пазар оказа силна подкрепа на финансовия сектор и това съответно се отрази на цената на банковите акции. Ръстът на пазара на акции в последната една година в САЩ е над 34%, а в Япония над 50%. И докато отвъд океана се говори и се очаква корекция, погледите на инвеститорите се обърнаха към Европа. В последните месеци един от най-изстрадалите континенти след кризата се радва на сравнително спокойствие и започва да приковава погледите към себе си. Старият континент, част от който е и България, освен че привлече вниманието на фонд мениджърите с успокояването на проблемите си и като че ли тяхното решаване, е атрактивен и с цените на активите си… надяват се оптимистите, а защо не и на БФБ.
Като че ли целият ни живот минава в сблъсъка на доброто и злото, на Ин и Ян, на страха и алчността, на любовта и омразата…на песимистите и оптимистите. Само времето ще покаже за даден момент кой ще вземе превес, за да може в следващия да бъде на земята.
В тази игра на победители и победени можем само да се опитаме да попием опита и на двете състояния, защото за едно са съгласни и едните и другите, макар че не искат никога да се изслушат взаимно. Рисковете за българската икономика са вътрешни и единственият оптимизъм на БФБ идва от намаляващата несигурност и лекия подем на световната икономика.
Опитът ни на млада демокрация показа, че по времето на златния дъжд, обхванал световната икономика по времето на Тройната коалиция, че колкото е слабо да е едно правителство, ако има малка отворена икономика, външните влияния са по-силни от вътрешните. Досега българският бизнес се е развивал, независимо от решенията на родната ни политическа класа.
А дано, въодушевяват се оптимистите.
Ама надали, мълвят песимистите.
Аз казвам, надали ще стане скоро, но а дано.
Павел Бандилов