След нас и потоп…

Когато едно домакинство изпитва тежки времена и приходите му намаляват единственото, което му остава да направи, е да оптимизира своите разходи, съкращавайки тези от тях, които смята за маловажни.

Поради тази причина по време на криза семействата харчат своите доходи само за най-важното, често пъти се правят ремонти за енергийна ефективност на дома, замяна на дадени продукти с по-евтини такива, или поемане на допълнителни задължения на даден член от семейството с цел понижаване на разходите..Домакинствата също правят реформи.

А каква е разликата между финансите на едно семейство и тези на дадена държава? Защо това, което е нормално за едните, да е грешно, даже пагубно за другите?

Има само една разлика и тя е, че домакинството оперира със свои лични средства и е собственик на активите си, т.е. има личен интерес да се увеличават приходите за сметка на разходите, колкото и тривиално да звучи, и се опитват да планират дългосрочно (образование на децата, ипотека).

Държавата се управлява от хора, които не оперират с лични способи и средства, те са наети за 4 години, като по традиция у нас рядко се интересуват от дългосрочните цели, но за сметка на това се опитват да гонят краткосрочни резултати.

Може би затова думата популизъм, стана неизменна част от нашият речник.

Управляващите се стремят всички да са щастливи, толкова щастливи, че те да останат за още четири години. И поради тази причина те не се опитват да променят статуквото, като обичат да изкарват на повърхността любими на обществото теми, с цел да се задържат на гребена на вълната.

Проблемът не в този, които е на власт, а в този които я дава. Или по-скоро в отношението му към нея.

Дали държавата е коректен партньор, които има определени функции в областта на сигурността и правото, или тя е мащехата, която както може да гали, така също да поощрява и наказва? Дали гледаме на нея като на субект с равни права на нашите, или това е инстанцията, които е длъжна да оправи нашият живот?

Проблемът е, че във втория случай – когато приемаме тя да определя нашето битие, ние губим нашите права. Потъпкването личната свобода е репресия, а репресията винаги предизвиква реакция. Подобна на тази, която наблюдаваме в Северна Африка.

Интересно е, че обществото винаги е особено чувствително, когато се нарушават гражданските права, а приема за далеч по-нормално когато се потъпкват икономическите свободи.

Докато в развитите държави тече дебат относно намаляване на бюджетните дефицити, увеличаване на експорта, валутни войни, петрол, ние се занимаваме с флашки, срс-та, плюс обичайните популистки клишета. Реформата не се случи нито в здравеопазването, нито в пенсионната система, където се направи категорична стъпка назад с т.нар. „частична” национализация. Това, което се случва с магистралите, е просто добре свършена работа, нещо, което е ново за нашата страна и е време да приемем за повече от нормално.

Не може да не отбележим и факта, че самите ние като народ се дърпаме от реформи, защото просто искаме да консумираме така, както го правихме в последните 60 години.

Ние искаме държава-майка, която да поема кредитите, които ние сме теглили, която да ни намери по-добра работа, която да ни увеличи заплатите, която да накара търговците да намалят цените на продуктите си, да ни плати парното, образованието, здравеопазването и още, и още…

Поради всичко това и имайки предвид естеството на политическия елит, идеята на министър Дянков относно Пакта за финансова стабилност, е повече от добра. Първата мярка предвижда преразпределителната роля на правителството да не надхвърля 37% от брутния вътрешен продукт (БВП).

Втората мярка се отнася до бюджетното салдо. Трябва да бъде гарантирана балансирана бюджетна позиция, а максималният допустим бюджетен дефицит трябва да е 3% от БВП, тоест колкото е разрешеният в ЕС според критериите за членство.

Третата мярка е преките данъци да се променят само с квалифицирано мнозинство от две трети от народните представители или със 160 гласа.

Според скептиците ние ще сме единствената страна, която е вкарала цифри в конституцията си. Аз мисля, че просто сами сме го докарали дотук, че това да стане факт. Истината е, че не  остана държавна инвестиция, търг, концесия или каквото си изберете в последните години, което да не е ощетило данъкоплатеца.

Очевидно е, че нещо не е както трябва. Считам, че подобен акт на финансова дисциплина е задължителен и за общините, чиято практика е тегленето на големи инфраструктурни заеми, особено в последната година на управление. След нас и потоп!

Нека си зададем въпроса защо след като собственото ни семейство спазва финансова дисциплина, не искаме от държавата да прави същото!? Защо разходите, които самите ние не си позволяваме, допускаме да се правят от управляващите, отново за наша сметка!?

Много политически движения у нас обещават земен рай: просто приложете нашата програма и ние ще създадем идеален свят. Пактът за финансова стабилност ще ни позволи да затворим фабриката за утопии, нещо което дори и кризата не успя да направи.

 Follow me on Twitter by clicking here.

Вашият коментар

Sign in with Twitter

Close Menu

TweetBottom by iMod