След мен и потоп, но още не..

След  поредица от гафове свързани основно с национализираните партиди на ПФ, стана ясно че Христина Митрева ще бъде отстранена за несправяне със служебните си задължения. Стана ясно и друго, че тя като един истински партизанин, без бой не се предава. Сиреч, отказва да напусне доброволно след призива на премиера си Бойко Борисов. Всъщност въпросната госпожа не заслужава вниманието на обществото, поради липса на качества. Симпатичната пенсионерка отдавна е доказала на капиталовата общност, че изобщо не е в час с управлението на активи и проблема при нея е идеологически. Странното беше, че бе номинация на Герб, която твърди че е дясна партия, а не лява.

Въпросната дама твърдеше, че национализацията е необходима, поради факта че пенсиите на определени групи от обществото, делени на професионален принцип щели да бъдат прекалено ниски на фона на положеният от тях труд и условията на работа. Винаги съм си мислил, че пенсията ти е толкова, колкото си внасял през годините, а не в зависимост какво от това с какво си занимавал… но не и в тази държава. Цяло чудо е, че цялото население не иска да се присъедини към родните редици на армията, полицията, миньори, докери и т.н. Към органите на сигурността или пролетариата…Бегом марш!

Истината е, че живеем в свят на жестока конкуренция. Човек от детските си години трябва да полага усилия за своята квалификация.  В условията на глобализация, за едно работно място ще се конкурираме с хора от други държави, раси, вероизповедания и др. И само усилията в изучаването на дадена материя, професия и езикова подготовка, ни дават някакъв евентуален шанс за успех.

Но не и ако си военен или полицай. Иска се да завършиш средно образование и после ще разкарваш униформата си безцелно няколко години до ранното си пенсиониране. От теб не се изисква нищо. Не се налага да защитаваш магистратури, докторати, да четеш новоизлязлата литература, която изисква твоята професия, да полагаш непрекъснати усилия само и само за да се задържиш в играта. Държавата, в които ние живеем и си носим костюмчетата (според г-жа Зайкова, колежка по идеология на злополучната пенсионерка Митрова), не предлага милост и защита на такива елементи като нас, защото не членуваме в синдикат, защото не стачкуваме, защото според социалистическия експеримент ние не носим полза на обществото, като войника с наднормени килограми и мазна униформа, чиито заплата отива за погасяване на лизинговите договори за Голф и последен модел телефон.

И оттук идва разминаването в пенсии, здравни осигуровки..и очакванията от управляващите.

Не може да получиш повече от това, което имаш. Няма как да вземеш по-висока пенсия от това, което си внасял през годините.  Ако това стане ще е за сметка на друга група неуниформени служители в обществото, или за сметка на друг разход на държавата.

Другото заблуждение е, че НОИ може да управлява нещо си…Държавата, като форма на организация не може да управлява абсолютно нищо, поради факта че целите на общото ( населението) се различават от целите на частното (чиновника). Благото за всички, никога не е благото за управителя. Най-яркият пример е Вальо Топлото…

Поне знаем, кой ще плати сметката от размишленията и напъните на чиновници, синдикати, лидери и т.н – данъкоплатците.

Г-жа Митрова наруши елементарни пазарни принципи, позволявайки като шеф на НОИ, да се случи въпросната национализация. Това е пример за това как не се привличат чужди инвестиции, нещо от което нашата икономика изпитва сериозна нужда в момента. Тя си осребри отпуската, и колкото и да се дърпа и ослушва ще се отдаде на отдавна заслужената и почивка, оставайки в историята с извънредно глупавите си решения. А ние ще продължаваме да чакаме чуждите инвеститори…

 Follow me on Twitter by clicking here.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Sign in with Twitter