Приказка за бедната държава, сребърният фонд и тъжната борса

В дните на нашето самотно падане като борса, отново и усилено се заговори за участието на държавата на капиталовият ни пазар. Понякога имаше и дни, когато не падахме толкова самотно, а си имахме и европейска компания. Но после нашите нови приятели отново растяха, а ние си падахме изнервени и тъжни. И така заговорихме за Държавата и по-специално, за нейното ново и опасно оръжие, което ще ни спаси. Така наречения Сребърен фонд, с надеждата че това е нашият сребърен куршум, който ще вдъхне смелост на българските инвеститори на БФБ.
Първо ни прави впечатление, е, че средствата във фонда се управляват пасивно или най-добре да си го кажем – не се управляват.  Всички пари се държат по депозитни сметки в БНБ, а само от покупка на ДЦК, тези пари щяха да донесат доходност във фонда от над 112 милиона лева само за 1 календарна година. И всичко това в условията на криза. А премиерът и министърът на финансите се чудят от къде да намерят пари !

Логично възниква въпросът – след като бяха необходими повече от две години, за да се стигне до приемането на закон за сребърния фонд, колко време още ще бъде необходимо, за да започне той да се управлява действително на капиталов принцип? Разбира се, предвид статута на фонда и глобалната финансова криза според някои, че управлението трябва да е максимално консервативно. Но според други от друга страна дългия хоризонт на фонда, предполага и по балансирана стратегия. Нещо повече – липсва и финансов анализ, и прогнози за развитието на фонда, както и ролята му в очертаващия се дефицит на бюджета. Истината е, че наличието на Сребърен фонд сам по себе си не е достатъчно условие за стабилизиране на пенсионната система и осигуряване на фискалната стабилност в дългосрочен план. Това впрочем изрично се посочва в анализа на държавния пенсионен фонд в Норвегия – въпреки че норвежкият фонд е на първо място в света по размер на натрупаните активи като процент от БВП (над 70%) и е най-големият такъв фонд в Европа, норвежкото правителство не крие, че тези средства не са достатъчни за поддържането на стабилността на пенсионната система, която е основана на разходопокривен принцип.

Според оценки на Института за пазарна икономика, правени в средата на 2008 г., акумулираните средства в Сребърния фонд в България за период от 10 години като дял от БВП на страната ще достигнат 8-9%. Но тези прогнози са правени при няколко прекалено оптимистични допускания – не е отчетен в пълна степен ефектът на глобалната криза и се предполага, че средствата във фонда се инвестират на капиталовия пазар. Следователно актуализираните оценки най-вероятно ще покажат, че натрупаните средства ще бъдат под 8% от БВП след 10 години.

В същото време според прогнозите дефицитът на държавната пенсионна система ще продължи да расте и ще достигне 4-5% от БВП след десетилетие. Това означава, че средствата от Сребърния фонд ще могат да покрият в най-добрия случай дефицита на фонд „Пенсии“ за 2 години. А после? Каква е стратегията на сегашните и бъдещите управляващи и на ръководството на НОИ за финансова стабилност на пенсионната система? Как ще изплащат обещаните пенсии, при условие че населението застарява и все по-малко работещи ще трябва да издържат бъдещите пенсионери?

Сребърният фонд може да се използва за провеждане на реформа и финансиране на част от прехода към пенсионна система, основана изцяло на лични спестовни сметки. Но затова са необходими политическа воля и признаване на съществуващия проблем с държавната пенсионна система, а не опити за отлагането му.

Въпреки че сребърният фонд е капиталов фонд, той не може да подпомогне инвестициите в страната според родните ни политици. Причината била проста – би било много неблагоразумно да позволим на чиновниците, управляващи фонда, да инвестират в България – защото те биха инвестирали само в политически/корупционно мотивирани проекти, които никога няма да донесат никаква доходност (държавата ще има още един инструмент за наливане на пари в бездънни ями като нереформираните железници, пощи, енергетика и пр.). В този смисъл, единственият начин централизиран сребърен фонд да работи що-годе сигурно е да инвестира само в чужбина. Доста мислех по темата, като непрекъснато с чудех кои лобистки интереси обслужва подобна идея и не можах да стигна до заключения, които ми звучат логически обосновано.

Управлението на фонда би трябвало да е изцяло професионално и отделено напълно от политическо влияние. Нито един представител на правителството не би трябвало да има влияние при определяне политиката на сребърния фонд (по същия начин както никой политик не може да влияе на политиката на БНБ и валутния борд). За политиците е запазена важната, но единствена роля да определят степента на риск, която позволяват за управление на фонда, процедурата за избор на управляваща институция /за препоръчване – БНБ или голяма международна инвестиционна банка/, правилото за внасяне и случаите, при които се теглят средства от фонда, правилата за прозрачност и отчетност. Въпреки залитането в България административно да се определят лимити за инвестиране в едни или други ценни книги, изискването към инвестициите на фонда трябва да е само едно – диверсификация на активите и постигане на максималната възможна доходност при допустимото ниво на риск.

Правителството може да посегне и на Сребърният фонд за гарантиране на устойчивостта на пенсионната система, за да финансира бюджетния дефицит, идея за  която в последните дни се говори, като за следваща стъпка.

Проблемът е, че, за да бъдат взети пари от него, ще се наложи промяна в закона. Сега нормативният акт позволява натрупаните 1.6 млрд. лв. само да се държат на депозит в български банки или да се инвестират в нискорискови чужди ценни книжа. Българската фондова борса (БФБ) също предложи промяна в Закона за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, така че средствата от т.нар. Сребърен фонд да могат да бъдат инвестирани в местни акции. Към 31 януари парите в Сребърния фонд са над 1,6235 млрд. лв. 1,622 млрд. лв. са в депозитни сметки, като 1,322 млрд. са на месечен влог и 300 млн. на двумесечен депозит в БНБ.

Попадаме в поредния порочен, български кръг. Очевидно е, че закона има нужда от промяна, както почти всеки български закон, но тази промяна няма да бъде насочена в посока инвестиране на средствата на БФБ, а към използването на фонда към подкрепа на бюджета. Ситуацията относно управлението на средствата удивително напомня на начина, по който парите на държавата се намират в две банки и особена до една, близка според клюките до Ахмед Доган. След като това доведе до изготвянето на стратегия за управление на държавните парични средства, кое ще докара до промяна на закона написването на дългосрочна стратегия???

Няма и едно логично обяснение относно забраната за инвестиране на БФБ…нито едно…Няма и аналог по света за такава забрана..освен Норвегия, но с едно уточнение..Там има два фонда, като единият от тях, чийто ресурс идва от петродолари, е създаден за инвестиране в чужди държави, а другият на техният местен пазар. Навсякъде по света Сребърните фондове инвестират на собтвените си пазари, като освен това изиграват спасителна роля за собствените си държави по време на азиатската криза. Най-интересното е, че нито един представител на държавата не дава и едно смислено обяснение на това странно решение. Мисля си, че Държавата за пореден път забрави за своя капиталов пазар. Нищо ново под слънцето, не е нещо което не сме наблюдавали в последните двадесет, а защо не и шестдесет и пет години!? Българският капитал е научен да оцелява въпреки държавата, а компаниите представени на борсата го доказват. Вместо вълна от фалити, както се очакваше в последните две години, те започват да подобряват резултатите си. Като дори и да има дружества, който тепърва ще изпитват трудности, ще бъдат доста по-малко на този етап. Така че, в ребуса активната страна оставаме само ние, участниците на БФБ.