„Бичите пазари не умират от старост, те умират от страхове“

                The mother of all bubble

 

 

През изминалата седмица МВФ представи шестмесечния си доклад за годината, който възбуди духовете и изкара старите призраци от гардероба. Според икономистите на международната организация, следкризистните мерки, които бяха предприети като начин за справяне с световния дълг не са довели до желаните резултати. Те не само, че са се оказали ефективни, но въпреки тях той е нараснал с 50% достигайки през  2017г. рекордните 182 трлн. щатски долара. Фондът отбелязва още, че макар банковата система да е била подсилена от регулаторите през десетилетието от глобалната финансова криза през 2008 г., облекчените финансови условия допринасят за натрупването на уязвимости, например високи нива на дълга или „прекомерни“ оценки на активите.

Новите режими за оздравяване на банките, които имат за цел да избегнат бъдещи фалити, до голяма степен не са тествани.

Потенциалните шокове за системата може да се случат в много форми, например по-висока от очакванията инфлация, която да предизвика остър скок на лихвени проценти или „хаотично“ излизане на Великобритания от Европейския съюз.

Силата на влиянието от тези шокове ще бъде определена от уязвимостите, включително нарастващите нива на нефинансовия дълг сега надвишава 250% от БВП, влошаване на стандартите за отписване извън традиционния банков сектор и по-високи цени на активите, които могат бързо да се понижат.

Бързото натрупване на дълг в Китай през последните години е също опасения, макар че китайските власти са предприели стъпки за ограничаване ръста на дълга.

Според доклада на МВФ икономическият растеж явно е достигнал пика си в някои големи икономики, докато разликата между развитите страни и развиващите се пазари се разширява. МВФ във вторник понижи прогнозите си за глобални растеж основно заради търговската война между САЩ и Китай и нарастващите финансови трудности на развиващите се пазари.

САЩ продължават да се развиват силно, а Федералният резерв увеличи лихвите за седми път през последните осем тримесечия през септември. Фондовите пазари са също на рекордни нива.

Това контрастира със забавянето в еврозоната и Япония. Икономиката на Китай също показва сигнали за умерен растеж, което се дължи основно на напрежението със САЩ.

И все пак имаме ли причини да очакваме най-лошото или просто рекордно дългия бичи тренд започва да ни изнервя като пазарни участници?!

Нека погледнем графиката, която илюстрира корелацията между количествените улеснения предприети от централните банкери на САЩ, Европа и Япония. Няма как да не отбележим факта, че графиките на движенията са поразително еднакви. Напечатаните пари, които бяха инжектирани във финансовата система доведоха до безпрецедентен ръст на активите.

Политиките на централните банки, които помпеха ликвидност в системите си са в етап на приключване. По време на целия ръст те бяха обвинявани, че изкривяват цената на активите и предизвикват изкуствено завишено търсене на стоки и услуги. След 2020 г. тази политика ще приключи, както и ефекта от данъчната реформа в Щатите.  Задълженията ще стана скъпи за обслужване и имайки предвид рекордния им ръст, рисковете дебнат отвсякъде.

Инфлацията в Щатите и Великобритания е над поставената цел от централните банкери. Повишаващите се цени на петрола оказват влияние в Европа, която доскоро се боеше по-скоро от призрака на дефлация. Кризата между САЩ и Иран надали ще приключи скоро и при един възходящ тренд на енергийните носители духа на инфлацията може да излезе от бутилката, което ще окаже влияние на политиките на централните банки.

Не трябва да забравяме и че търговските войни, който според мен са неизбежни ще доведат до по-слаб ръст и неминуемо до по-високи цени на стоките и услугите.

 Времето на евтините пари и ликвидност е към своя край!

Нека да разгледаме е нещата от перспективата на 2019 г.

Американския пазар ще отбележи над 3500 дена без спад, който превишава 20%. Това го прави най-дългия „бичи пазар“ от Втората световна война според водещи статистици на Уолстрийт. Продължителният оптимизъм на пазара започна през март 2009 г., веднага след като финансовата криза заличи над половината от стойността на широкия американски борсов индекс S&P 500. Когато котировките спаднат с най-малко 20% спрямо предишния си рекорд, те излизат от „бичи пазар“ и влизат в „мечи пазар“.

По време на този рекорден като време ръст пазарната капитализация на компаниите е стряскаща. Днес съотношението на стойността на акциите спрямо корпоративните печалби е сравнително високо в историческа перспектива и е в същия диапазон като през 2007 година преди финансовата криза.

„Бичите пазари не умират от старост, те умират от страхове“ е стара борсова поговорка.

От написаното по-горе става ясно, че в момента на пазара страхове не липсват и моето мнение, че най-големият е свързан с повишаването на лихвите. Това неминуемо води до въпроса, след като политиката на количествено улеснение приключи как ще реагира пазара?

Павел Бандилов

2 Коментари

  1. От написаното по-горе става ясно, че в момента на пазара страхове не липсват и моето мнение, че най-големият е свързан с повишаването на лихвите. Това неминуемо води до въпроса, след като политиката на количествено улеснение приключи как ще реагира пазара?“

    Павка, 9 от 10 случайно срещнати хора на улицата ще ти отговорят на въпроса 😉

    • Напомням за тайминга :)!. Апропо, всички знаят отговора, но като се обърне пазара 99% от хората, седят като зайци заслепени от фаровете на автомобил.

Коментарите са заключени