Дисциплината ни прави свободни

 

Ако по пътя ни не срещнем трудности или не изпитаме болка, как разбираме цената на успеха?

В тази статия няма да анализирам случващото се на пазарите или пък да обсъждам търговските мита и политиките на централните банкери. В последно време с развитието на социалните мрежи и силното влияние на „фейк нюс“, станахме свидетели на повече от една истина или може би на множество пост-истини. Партийното пристрастие на водещите медии по света и у нас сякаш допълнително изкривява правилното анализиране на събитията. Всичко това прави задачата на отделният индивид за правилен прочит на текущата ситуация и предприемането на точните действия още по трудни, като че ли не бяха достатъчно тежки и преди появата на интернет. Може би поради тези причини, а и заради огромната информация, която трябва да бъде анализирана, отсявана от плявата и емоциите, човека и неговото интелектуално, психическо, духовно и физическо състояние стават все по-важни. Тяхното значение нараства поради простата причина, че ни се налага да предприемаме действия подчинени на логиката, а не толкова на емоциите, които винаги са пречупени през нашето его. Инвестирането в самите нас става все по-важно от инвестирането на капиталовите пазари, а личното ни самоусъвършенство  от лукс се превърна в начин на оцеляване.

Всички сме чували максимата, че живота започва там където свършва зоната на комфорт. През годините фразата се усъвършенства и се наложи в корпоративните среди, като вече се свърза не със старта на живота, а с началото на нашето развитие. Личното ми мнение, е че човек умира, когато спира да се развива без значение от това на колко години е. Едно от ключовите свойства за да бъдем по-добри професионалисти и свойството ни към адаптация. В бързо променяща се среда, в която живеем умението да придобиваме нови знания, квалификации или по-добре да организираме живота си стават все по-значими.

Един от хората, който е оказал голямо влияние върху мен в това отношение е Джоко Уилинк. Той е офицер от специалните части на САЩ – морски тюлен, ръководил битката за Рамади през 2006 г. Завършил BUD/S (basic underwater demolition/ seal training)  през 1991 г., той става част от Seal Team ONE и Seal Team TWO. Защитава бакалавърска степен в университета на Сан Диего, след това завършва офицерска школа и стартира своята кариера на офицер като командир на взвод. През 2006 г. ръководи Битката за Рамади, като главнокомандващ на Seal Team THREE, чиито членове са Крис Кайл, героя на филма “Американски снайпер“ с режисьор Клинт Истууд, Майк Мансур носител на „Medal of Honor“.  Сложността на операцията в Рамади идва от факта, че трябва да се координират и управляват усилията на три войскови подразделения в изключително враждебна градска среда като морски тюлени, пехотинци и армейско танково подразделение. В края на военната си кариера Джоко Уилинк служи като инструктор в BUD/S (basic underwater demolition/ seal training)  и води курс по лидерство и мениджмънт на бъдещите офицери, които ще бъдат част от морските тюлени. Той е носител на множество ордени и награди сред, който “Сребърна звезда“, „Пурпурно сърце“ и др.

След като напуска Флота, Уилинк заедно с един от своите офицери Лейф Бабин основава компанията „Ешалон“, която се занимава с коучинг, консултации свързани с управлението на компании и лидерство. Джоко е един от най-известните подкастъри или хора, който водят свое радиопредаване в света, като има свое шоу всяка седмица. Гост на TED, автор на бестселъри и един от най-търсените специалисти свързани с проблемите при управлението на компании и личното израстване.

Уилинк притежава черен колан по бразилско жиу жицу, като стартира своите тренировки в първите години на 90те при световния шампион Дийн Листър в ММА. Той е чест гост на шоуто на Джо Рогън и търсен коментатор на UFC. Спорта е изключително важен за него, той става всяка сутрин в 4.30, като започва деня с кросфит тренировка, а след това кара сърф във водите на Сан Диего, където живее и се намира школата му  по бразилско жиу жицу.

Джоко е автор на няколко книги като почти всички се превръщат в бестселъри и ще се опитам да направя кратко резюме на основните тези, които той развива.

В “Extreme Ownership: How U.S. Navy Seals Lead and Win“ (2015), която написва в сътрудничеството си с Лейф Бабин, който служи като офицер под неговото командване, той акцентира върху отговорностите на лидера, както подсказва и заглавието. Акцента е поставен на събитията, протекли по време на битката за Рамади и изводите, който които двамата си вадят от тях. Една от най-големите провали за авторите е да се попадне в ситуация тип “code blue on blue“ или ръководеното от офицер подразделение да бъде поставено под “приятелки огън“. При подобен случай и след изтегляне на личния състав от полесражението стартират анализите и се търси отговорност за виновните. При последващия разбор под лидерството на Джоко Уилинк всеки един член на водения от него екип поема вината. Пойнтъра или водача на групата споделя, че вината е негова, тъй като той е повел групата прекалено близко до друго подразделение. Свръзката на групата, казва че той е виновен тъй като не е предупредил останалите бойни единици, че те ще преминат през конкретния маршрут. Джоко отсича, че той ще поеме цялата вина пред своите войници. Тезата му в конкретния случай, както и в цялата книга е, че не може един ръководител да е виновен само за успехите на дадена компания, фирма или военна единица. На неговата отговорност  лежат както положителните промени, така и провалите. На въпроса, че един лидер може да не знае за дадено решение, грешка или да не е разпоредил определено действие, което има фатален край, той отговаря че той е длъжен да е наясно със случващото се. Ако не знае, то той трябва да даде определени нареждания или да създаде така структурата, че да е възможно да се предотвратят подобни негативни събития. В “Extreme Ownership“ Джоко Уилинк развива тезата си, че в една организация лидера е отговорен за всички действия, както и за всички резултати, и ако той не управлява съзнавайки това, то често пъти самата среда в компанията е неплодотворна и резултатите са посредствени.

В “Discipline Equals Freedom: Field Manual (2017)“ автора поставя акцента на една по-лична плоскост, и тя какво изискваме от самите нас за да получим целите, който преследваме. Той е известен с това, че независимо от всичко става всяка сутрин в 4.30. и снима часовника си, след което го поства в социалните мрежи. Милионите му последователи отговарят публикувайки подобни снимки. След ранното си събуждане започва тренировката си по кросфит, която представлява сбор от калистеника, тежка и лека атлетика. Кросфит е тежка форма на трениране, тъй  като се води HIT (high intensity training) или високо интензивна тренировка. Правят се кръгове, състоящи се от няколко упражнения като набирания, лицеви опори, клекове със щанга, бягане и др. в кратък интервал от време. Често пъти е питан дали тренира, когато е болен например. Отговора му е винаги, че може да почива евентуално на другия ден. Постъпва така за да не се поддаде на слабостта и да не спази личната си дисциплина. Трудните решения освен, че каляват в случая физиката, въздействат и върху нашата психика. Често пъти ние търсим причина да се откажем, да направил лесната крачка, но живота ни сервира ситуации, в които отказа не е решение и тогава нямаме да имаме лукса да си намерим лесния път за излизане бягство. Да не се предаваш никога е нещо, което всеки човек трябва да превърне в навик. В книгата си той развива на пръв поглед абсурдната идея, че дисциплината ни прави свободни, но в редовете и той доказва, че това е точно така. Например ранното му ставане всеки ден в 4.30 му дава свободата да отдели лично време и за себе си. Да спазваш финансова дисциплина ти дава финансовата свобода да имаш средства, които да изхарчиш по начин, който ти намираш за добър. Високите изисквания, които можем да имаме към останалите хора в нашия живот, трябва първо да бъдат поставени към самите нас. Имайки дисциплината да ги изпълним ще ни направи по-добри професионалисти, приятели, съпрузи и родители.

Последната му книга е “The Dichotomy of Leadership: Balancing the Challenges of Extreme Ownership to Lead and Win“ (2018). В нея Джоко говори за това, че на всеки лидер му се налага да взима тежки решения, да поема отговорност когато всеки друг бяга от нея. Но за да стигне до това ниво на мениджмънт, преди да стане истински водач, то той трябва да е бил преди това съвестен изпълнител, последовател. Само по този начин един мениджър може напълно осъзнато да разбере задачите, който поставя и какво изисква от своите служители. Баланса между тези две състояния – да водиш и да следваш е това което може да постави границата между разумните и неразумните решения, между възможното и невъзможното, между това да бъдеш лидер или просто назначен шеф.

Джоко е посветил кариерата си във воденето на хора в ситуации, където грешката е фатална. Там, където се губи човешки живот, а не пост или пари. Място, където истинския лидер много бързо разбира цената на своите грешни решения, и това че грешките не могат да се поправят. Уроците, който той е научил са в една изключително екстремна среда и те са много скъпи. Това е причината, той да посветил кариерата си на изучаването, анализирането на лидерството и правилната организация на фирмата.  На това да развиваме своите качества със дисциплина, да изискваме от себе си повече от максималното, а понякога и възможното.

Ако по пътя ни не срещнем трудности или не изпитаме болка, как разбираме цената на успеха?

https://www.youtube.com/watch?v=IdTMDpizis8
 Follow me on Twitter by clicking here.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Sign in with Twitter