Memento vivere*, БФБ!

Не знам дали има нещо по-мъчително в последните няколко години от това да се опитваш да търгуваш на БФБ. Това е едно изключително трудно занимание, костващо много нерви, като единствената причина все още да го правим е само и единствено любовта. Ако преди тя беше израз на отношението ни към бързите печалби, които бяха почти сигурни с изключение на размера им, то сега това възвишено чувство определено няма градивен характер. То е по-скоро демонстрира нашата привързаност към апатията, към влаченето по дъното, болката или по-скоро нуждата ни от нея.

Търговията, която тече на българският борсов оператор, не е подвластна на отчетите на компаниите, затова тя и не реагира на тях. За нея няма значение дали те са тримесечни или годишни, дали са консолидирани или неконсолидирани. Цената не отразява представянето на дружествата, тя реагира само при очевидни измами от страна на мажоритари или при фалит на компания, като дори и тогава търговията продължава да тече. Дали тогава има значение факта, че едно дружество е изпаднало в несъстоятелност? Не знам, трябва да попитаме търгуващите при Химко или Мостстрой. Надявам се те поне да знаят какво правят.

Икономическата ситуация в страната естествено има значение за борсата. Липсата на свежи пари е проблем не само за бизнеса и потреблението, а и за инвестирането във взаимни фондове и акции, без значение от борсата на която се търгуват. В момента има един цар и той е банковият депозит. Гарантиран от правителството до 200 000 лв., към момента за населението той няма алтернатива. А и средата, както и властващото настроение не създават апетит към риска, по-скоро към спестяване и защита на личните средства от страна на гражданите. Лихвите по депозитите също са атрактивни особено на фона на спада на Софикс, което го обезсмисля към момента към алтернатива.  Финансовата стабилност на страната е важна за развитието на БФБ. При едно неблагоприятно развитие като стартиране на държавни инвестиции с неясен смисъл, положителен отговор на синдикалните искания или най-различни малцинства, или безотговорно поведение от страна на държавата, ще убие и малката останала активност на родният пазар. Разбира се трябва да сме наясно, че от друга страна балансиран бюджет и намаляване на дългово ни бреме няма да бъде очакваният катализатор за ръст. Стреснатото ни съзнание трудно калкулира положителни новини, но и трябва да отчетем че ниската ликвидност и натиска на пазара не дават възможности за растеж при благоприятно развитие на определени фактори. Може би и поради тази причина единствената корелация на Софикс с международните индекси е надолу.

В България няма към момента пазар на недвижими имоти, затова той не е алтернатива на борсата ни. В интерес на истината, ако има наченки на такъв той по-скоро е борсово представен от АДСИЦ-ите. Покупка на второ жилище не е инвестиция, той застаряващ азиатски обичай чиято цел е вдигане на имиджа пред съседите само и единствено заради притежаването, без значение ползите които носи. На фона на лихвите при ипотечните кредити, данъчното облагане, нивата на наемите  и качеството на строителството той си остава като алтернатива единствено в платените публикации на агенциите за недвижими имоти, като дори и техният оптимизъм си има лимит.

Бфб е в кома, и въпреки това продължават поредните увеличения на капитала на  обичайните заподозрени. На болният, който е в безсъзнание, ние продължаваме да му пускаме кръв като в миналото. Надявам се, че борсовият оператор ще оживее за разлика от средновековните пациенти.

От една страна имаме компании, които не желаят да са публични защото борсата ни не била ефективна. Все едно че преди няколко години, когато всичко бе вързало и цъфнало имаше огромен поток от компании, искащи публичен статут. Основната причина е точно изискването за осветеност на фирмените дела, както и страхът от раздяла със собственост. Така е при първоначалното натрупване на капитала, това е и част от проклятието на нашият преход.

От друга страна, участниците на пазара се оплакват от липсата на качествени компании (а не от липса на средства, което е странно), макар че гледайки цените на сините ни чипове, те не създават усещане за надцененост, а по-скоро за обратното. Логично е да има такова надуване при липсата на добри дружества.

Ако мажоритарните собственици са продавачи на дялове от капитала си, а инвеститорите са купувачите му, очевидно че и двете основни групи заявяват притеснение и отказ от участие на БФБ, по очевидно не много искрени причини.

И все пак има ли индикатор, които да даде първоначалният сигнал за обръщане на тенденцията!?

В краткосрочен план, това е случващото се в Европа и по-специално Италия. Ситуацията е изключително сложна и рисковете не са малки. В дългосрочен план това са лихвите ни по банковите продукти. Те са цената на капитала ни за инвестиции и те са ветропоказателя за икономическа активност. Други фактори при това ниво на ликвидност очевидно нямат значение, затова скоро няма да видим при ръст на Дау Джоунс, отговор и на Софикс..не и без участието на институционалните ни инвеститори, които засега предпочитат увеличенията на капитала при свързани и не толкова свързани дружества..Дотогава след като през 2008 чухме „Memento mori“ или „Помни че си смъртен“, вече трябва да си напомняме и че сме живи с „Memento vivere“.

*Memento vivere – Помни за живота. Помни че си жив.

www.borsite.net

 Follow me on Twitter by clicking here.

One thought on “Memento vivere*, БФБ!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Sign in with Twitter