FollowКак ще се отразят външнополитическите промени на фондовия пазар
В „ Тъй рече Заратустра“ Фридрих Ницше се обръща към войните със призив: „Съветвам ви не за работа, а за борба. Съветвам ви не за мир, а за победа. Вашата работа нека бъде борба, вашият мир да бъде победа!“ Може би никои друг от съвременните политици не отговаря на този призив, така както генерал Матис и генерал Макмастър, новите членове на администрацията на Тръмп.
Ще предизвикат ли тези назначения промяна в политиката на Вашингтон или ще получим още от необмислените действия и половинчати мерки, с които беше запомнена администрацията на Обама. Ако има несъгласни нека си спомнят за необмисленото и ненавременно отегляне от Ирак, полуангажирането с конфликта в Сирия или пък фиаското в Бенгази, което настрои американските военослужещи срещу Хилъри Клинтън, която в ролята си на държавен секретар остави без защита дипломатическа сграда, която беше атакувана и в следствие загинаха четирима американци, включително посланика в Либия, Крис Стивънс. Само професионалната намеса на неколцина частни контрактори от Специалните Сили спасиха живота на останалите служители.
Намалението на въоръжените сили в Афганистан, както и редица рестрикции като изпълняването на бойни полети през деня, доведе до оставката на генерал Маккристъл, несъгласен с неадекватната политика на Обама.
Защо тази политика няма да се повтори в следващите четири години?
Президентът на САЩ Доналд Тръмп избра за министър на отбраната генерала от резерва Джеймс „Лудото куче“ Матис. Той е почитан лидер в морската пехота и е известен с острия си език и бойния си опит в Афганистан и Ирак, където командваше дивизията, атакувала Багдад през 2003г.
При обявяването на избора си Тръмп каза, че ген. Матис е „най-близкото нещо, което имаме до ген. Джордж Патън“, сравнявайки бъдещият ръководител на Пентагона с легендарния американски генерал от Втората световна война.
На 66 години Матис е първият от почти 70 години високопоставен военен, заел ръководния пост в министерството на отбраната след ген. Джордж Маршал в периода 1950-1951 г.
Министърът на отбраната на САЩ по време на първото си служебно пътуване отвъд океана като част от екипа на президента Доналд Тръмп, предупреди за възникването на „дъга на нестабилност“ по периферията на Европа. Той увери притеснените си съюзници, че САЩ ще бъдат до партньорите си от НАТО за единен отпор срещу общите заплахи, предаде Ройтерс.
Пред аудиторията на форума, включваща редица държавни лидери и над 70 военни министри, шефът на Пентагона отбеляза, че президентът Тръмп подкрепя НАТО. Но вижда и необходимост от промени. „Справедливо искане е всички, които се възползват от услугите на най-добрия алианс в света, да носят своя пропорционален дял от необходимите разходи за защита на нашите свободи“, каза той.
В следствие на нападателната риторика на президента Тръмп относно НАТО и разходите за колективна отбрана, и след призива на Матис към европейските партньори е на път да се случи немислимото. Европа ще увеличи разходите за въоръжените си сили!
Новият съветник по сигурността генерал Макмастър е завършил Уест Пойнт през 1984 г., след което получава докторска степен по американска история в университета на Северна Каролина в Чапъл хил. Дисертацията му всъщност е критика към стратегията на САЩ във Виетнамската война. През 1997 г. той я доразвива в книгата “Изоставяне на дълга”, съдържаща остри нападки към липсата на визия във военното и политическото ръководство за постигане на решителна победа или за полагане на дипломатически усилия за разрешаване на конфликта.
По-късно е разпределен в Германия, откъдето е изпратен да участва в операция “Пустинна буря”.
С изкачването по стълбицата в Пентагона Макмастър заема серия от постове в американското Централно командване. Там е и директор на борда от съветници към командващия – звено, определяно като “мозъка” на командването.
През 2004 г. отново е в Ирак, където разработва нови тактики за борба с екстремистите, а след това е част от екипа влиятелни съветници на ген. Дейвид Петреъс, сочен за ментор на Макмастър. Впрочем самият Петреъс бе сред спряганите за съветник по националната сигурност на Тръмп, но бившият директор на ЦРУ се отказа от назначението, давайки предимство на по-младия генерал. Макмастър разработва и стратегия за развитието на сухопътните сили в идните години, а през 2010 г. е изпратен в Афганистан. Година след това началникът на Генщаба Мартин Демпси го определя като “може би най-добрия бригаден генерал”. През 2014 г. е включен и в престижната класация топ 100 на най-влиятелните личности в света на сп. “Тайм” и посочен за “архитект на бъдещите US сухопътни сили”.
Според Макмастър на фона на „сложните стратегии, развити от Русия и Китай“, ние сме изправени пред „най-високия риск от война за последните 70 години“. Според него отбранителна политика до момента се базира на три заблуди“. Първата, по думите му, е била идеята, че „можем да разчитаме на нашето технологично преимущество, за да поддържаме стратегическо военно предимство“. акцентирането върху технологиите в подхода съм военната стратегия води не само до по-малки конвенционални сили, но също така до „рейдърски манталитет“ с интензивно използване на специални сили и дронове. По думите на генерала, ние трябва „да интегрираме всички елементи на силата: военна, политическа/дипломатическа, икономическа“ и да преминем отвъд тесния военен фокус при справянето с днешните заплахи. Второ, ген. Макмастър обръща внимание на погрешното схващане, че светът е „самобалансиращ се“, което доведе администрацията на Обама до „добродетелта“ на „по-смирената външна политика“ и отказ от ангажиране. Корективът, от гледна точка на Макмастър, е да се акцентира върху по-нататъшното позициониране на силите, тъй като „сдържането чрез отрицание“ е ефективният подход.
Ако се възприеме такава главна стратегия, Америка се нуждае от по-тясно сътрудничество със своите съюзници.
Очевидно е, че външната политика на САЩ ще бъде различна през следващите години и ще се уповава на изпреварващото възпиране на противника, като не се оставят вакууми, които да бъдат запълвани от регионални лидери.
Въпросната промяна започна с увеличението на военния бюджет на САЩ. Президента Тръмп ще иска допълнително 54 милиарда долара за военни нужди. Тази сума представлява почти една десета част разходите на САЩ за отбрана, но цели 80 процента от военния бюджет на Русия.
Германия и много други европейски страни увеличават военните си бюджети. Плановете предшестваха Тръмп, а съгласно правилата на НАТО те трябваше да бъдат осъществени преди много време. Алиансът очаква всяка членка да заделя по 2% от брутния си вътрешен продукт за отбрана. Не е тайна обаче, че повечето не го правят. Дефицитът се е натрупал до 121 млрд. долара през миналата година на цени от 2010 г., сочат изчисления на Bloomberg, базирани на оценките на страните от НАТО.
Още през 2014 г. страните членки на НАТО се договориха да се придвижат към прага от 2%. Една пета от тези пари би трябвало да бъдат използвани за закупуването на техника. Страните от ЕС, повечето от които са част и от НАТО, също обещаха да увеличат разходите си за отбрана на срещата на върха през декември 2016 г.
Германия, която е похарчила 1,2% от БВП за отбрана през миналата година, според данните на НАТО, обяви най-голямото им увеличение от 25 години – допълнителни 10,6 млрд. евро до края на 2020 г. Франция също одобри по-висок бюджет за 2017 г. Общо 19 от 28 страни членки на НАТО са увеличили военните си разходи през последните 18 месеца, според доклад на Bank of America Merrill Lynch.
Част от допълнителните пари за отбрана в Европа ще отидат за местни доставчици, но американските компании имат предимство със скъпоструващите си артикули.
Бюджетът на Китай за отбрана за тази година ще бъде увеличен с около 7 процента спрямо 2016 г., почти с толкова, колкото и миналата година (7,6 процента). Пекин редовно огласява такава информация в началото на март, но тази година това става само дни, след като американският президент Доналд Тръмп обяви, че възнамерява да увеличи значително (с близо 10 процента) военните разходи на САЩ, които и сега са най-мащабните в света.
Πpaвитeлcтвoтo нa Япoния oдoбpи peĸopдeн бюджeт зa oтбpaнa зa cлeдвaщaтa финaнcoвa гoдинa нa фoнa нa пpoдължaвaщитe тepитopиaлни cпopoвe c Kитaй и зaплaxи oт cтpaнa нa Ceвepнa Kopeя. Paзмepът нa cpeдcтвaтa, ĸoитo влacтитe плaниpaт дa пoxapчaт зa тaĸивa цeли ca 5,13 тpилиoнa йeни (43,6 млpд. дoлapa) пpи oбщ paзмep нa бюджeтa oт 97,5 тpлн. йeни (830 млpд. дoлapa). Hoвият бюджeт нa Япoния влизa в cилa нa 1 aпpил 2017 гoдинa. Πpeди тoвa тoй тpябвa дa бъдe пpиeтa oт пapлaмeнтa нa cтpaнaтa.
Tepитopиaлнитe cпopoвe c Kитaй oĸoлo ocтpoви във Изтoчнo-ĸитaйcĸи мope дoвeдoxa дo yвeличaвaнe нa paзxoдитe зa бpeгoвa oxpaнa дo 210 млpд йeни (1,8 млpд. дoлapa oт ceгaшнитe 187,7 млpд. Йeни). Зa тaзи цeл япoнcĸитe влacти имaт нaмepeниe дa зaĸyпят пeт гoлeми пaтpyлни ĸopaби и дa paзшиpят щaт нa бpeгoвaтa oxpaнa c 200 дyши. Toĸиo, ocвeн тoвa иcĸa дa ycъвъpшeнcтвa cиcтeмaтa cи зa пpoтивopaĸeтнa oтбpaнa в oтгoвop нa ядpeнaтa пpoгpaмa нa ceвepнa Kopeя.
Увеличаването на глобалните и локални политики, смяната на властта в САЩ, контролирания от републиканците Конгрес, възхода на тероризма, претенциите на Китай в Южнокитайско море, ситуацията в Украйна и бежанския натиск над ЕС, ще доведат до силна вълна на увеличение на разходите за отбрана. Пазара вече започна да калкулира тази тенденция, което доведе до поскъпването на акциите на компаниите от сектора „defense”.
Кои компании се очаква да получат най-много поръчки и да се представят най-добре през 2017 г.?
Моите предложения за инвестиция в компании сектора са на базата на тяхната продуктова база и услуги, историческо представяне и дивидентна доходност.
- Lockheed Martin Corporation – http://www.lockheedmartin.com
Lockheed Martin Corporation (NYSE:LMT) е международна компания, чиито най-известен продукт е изтребителя пето поколения F-35. Продуктите и услугите, който развиват са от авиационната индустрия, през ракетни системи до космонавтика. През 2016 г. компанията генерира приходи от продажби на стойност 47,2 млрд. щатски долара, което я превърна в най-голямата оръжейна компания в света. Към момента тя изплаща тримесечен дивидент от 1,82 долара на акция, което прави дивидентна доходност от 2,74%. За последните 10 години изплащания от фирмата дивидент се повишава петкратно. Има доста акции, които изплащат и по-висок дивидент, но като най-голяма оръжейна компания Lockheed Martin Corporation има мястото във всеки инвеститорски портфейл.
- Northrop Grumman Corporation – http://www.northropgrumman.com
Northrop Grumman Corporation (NYSE:NOC) е международна компания, която е ситуирана в Falls Church, Virginia. Продуктите и услугите предлагани от нея са в авиационната промишленост, системи за управление, и роботизирани продукти и услуги. Акцията на компанията се представя отлично на капиталовия пазар, като само в последните 5 години тя нараства с над 300%. В момента дивидента разпределян от фирмата на тримесечие е 0,90 щатски долара за акция, което прави годишна доходност от 1,49%. В последните пет години раздаваният дивидент е нараснал с 80%. През 2016 г. продажбите се повишават с 4 процента до 24,5 млрд. щатски долара, като печалбата на акция нараства с 17,3% спрямо предишната година, до 12,19 долара на акция. 28,7% от тази печалба е раздадена като годишен дивидент от 3,5 долара, което дава възможност за повишение на дивидента през идните години, което тя прави в последните 13 години.
- Boeing Co – http://www.boeing.com
Boeing Co (NYSE:BA) е международна компания, която произвежда, проектира и продава самолети, сателити, двигатели и ракетни системи в целия свят. Тя е известна с самолета си „787 Dreamliner”, но също така е и една от най-големите компании в оръжейния сектор. Военния и сегмент е генерирал приходи от 29,5 млрд. щатски долара миналата година, които допринасят за 31% от всичките приходи на компанията. „Боинг“ изплаща дивидент, като наскоро тя го увеличи с 30% до 1,42 долара за тримесечието. Годишната и дивидента доходност е 3,21%
- Raytheon Company – http://www.raytheon.com
Raytheon Company (NYSE:RTN) е технологична компания, която се специализира в областта на отбраната и кибер сигурността. Тя осигурява решения за системно интегриране, защитни ракетни системи, радарни системи и такива за управление и акуратно насочване на огъня и т.н. През 2016 г. нетните продажби на фирмата се увеличават с 3,5% до 24,1 млрд. щатски долара. Печалбата на акция нараства до 7,44, като година по-рано е 6,75 долара, което е 10% ръст. Дивидентната доходност към момента е 1,91%, като компанията я увеличава непрекъснато в последните 10 години.
- AAR Corp. – http://www.aarcorp.com
AAR Corp. (NYSE:AIR) e международна компания, която осигурява авиационни услуги за търговската авиоиндустрия, държавните структури и за военна промишленост. Тя има два сегмента: авиационни и експедиционни услуги. Първите включват производство на части, дистрибуция, ремонт, инвентаризация и т.н. за авиацията. Вторите са свързани с производството и осигуряването на мобилни системи, командни и контролни центрове за подкрепа на военни или хуманитарни мисии.
С пазарна капитализация от 1,15 млрд. щатски долара, AAR е една от малките компании в сектора на пазара. Тя изплаща дивидент всяко тримесечие в размер на 0,075 долара на акция, като на годишна база дивидентната и доходност е 0,90%. През 2016 г. фирмата спечели няколко големи контракта за обща сума от над 10 млрд. щатски долара с правителството на САЩ, Нова Зеландия и Южна Африка. Един от тях е сключен с Държавния департамент и е за срок от 11 години.
Тези нови поръчки ще помогнат на компанията да развие своя бизнес, което говори за потенциала и за представянето и на капиталовия пазар.
Считам, че е много по-лесно да се опитаме да отгатнем как ще се промени света и отношенията, които го изграждат в следващите години, отколкото да се опитаме да предсказваме представянето на отделни компании или активи. Правилния подход е след като прогнозираме средата, в която ще се развиват отношенията на съюзи, държави, компании, да определим секторите, който ще се облагодетелстват най-много. Следващата стъпка е да идентифицираме компаниите, които ще се ориентират и представят най-добре в очакваната от нас ситуация.
На базата на геополитическата среда с много конфликти, новите лидери и техните виждания, както и обявените увеличения на военните бюджети от основните играчи на международната сцена, считам че военно-промишления сектор ще се представи много силно в следващите години.
Ще завърша с още една мисъл на Ницше:
„Човек може само да мълчи и да кротува, когато има стрела и лък: иначе бъбри и предизвиква ежби. Вашият мир нека бъде победа!“
Тъй рече Заратустра, така мисля и аз!
Павел Бандилов