Кой, кого? Ние държавата, или тя нас..

С приближаването на изборите скандалите в България зачестяват, като придобиват все по-комичен и махленски характер, и не кореспондират по никакъв начин със случващото се в държавата. Пред малката ни и отворена икономика все още седят много сериозни проблеми за решаване и то на фона на крехкото възстановяване, което започна в развитите държави.

„Пенсионната реформа“ е като Годо, всички я чакаме а правителството ни убеждава че тя вече се е  случила. За съжаление, случилото се при нея е че я отложихме за следващото правителство, а отлагайки само затлачваме и без това наболелите проблеми. Решението е само едно, и то е повишения на пенсионната възраст. И то е елементарно и очевадно, ако се освободим от собствените си емоции, и от опитите за популизъм и желание на политическата класа да е харесвано. При намаляващото работно население на България, което изхранва все повече пенсионери, прииждайки като вълни от сектора на сигурността и редица други „избрани“ професии.  Военните, които са уморени от това да пазят границите, се пенсионират много по-рано от хирурзите, които явно почти не познават стреса според родните ни лидери. Но нейсе, тяхната работа е да ни вкарват в касти и солидарно да бъдем защитени и солидарно да гласуваме. В посткомунистическите държави, индивида и индивидуализма са нещо страшно, толкова колкото е и личната свобода и отговорност.

Реформата в здравеопазването е нещо средно между пожелание, заклинание и предизборна манипулация. Надявам се, че ще живеем достатъчно дълго, че да я дочакаме. И нея, и Годо…

Административната реформа, се случва някъде, но не навсякъде. Слабо, а не решително. А трябва. Независимо от топящото се население, чиновническия апарат расте като БВП-то на Китай. Полза в качеството на предоставените услуги няма, за сметка на това ръста на разходите е постоянен. Електронното правителство е мантра, която само с повтаряне не се случва, а и няма да се случи.

Усещане за картел в търговията с горива, селскостопански продукти, мобилни и банкови услуги е постоянно и се увеличава. Кризата изкара наяве раковите клетки в икономиката ни, както и опита на политическият елит да се убеди населението, че това е нещо нормално. Личи и нежеланието на администрацията да се бори и разследва зачестилите напоследък проблеми. Било сложно и трудно. Никой не е казал, че е лесно. Но това е едно от малкото функции на нормалната държава, а не да сключва споразумение за замразяване на цените на дребно на горивото,  и то само с основният вносител. За цените на едро, по които купува конкуренцията и я поставя в неизгодни условия, ни вопъл ни стон. А точно тя е тази, която кара всеки производител да доставя стоки и и услуги по най-ефективният за потребителя, а и за самият него начин.

Корупцията ,двадесет години след прехода е непростима. Прави впечатление, че най-успелите бизнесмени в България, почти винаги правят бизнес с държавата. И винаги става дума за едни и същи фирми и хора. Проверката на Агенцията за държавна финансова инспекция, доказа че през 2010г., 58% от обществените поръчки са с нарушения. Анклава между полиция, прокуратура и съд, няма нужда от коментар. Не става ясно, дали са съюзници, или врагове. Прехвърлянето на вината между върховете на този Бермудски триъгълник също не помага. Данните на Wikileaks  относно медиите в България показа липса на свобода на словото и търговия със поръчкови статии и анализи.

Това са основните проблеми, с които трябва да се справи управляващата класа в България. А тя нито демонстрира воля, нито желание за признаване на наличието на подобни проблеми. Негласуването засега не се разпознава от политиците, като червен картон. Като на всеки друг пазар липсата на ликвидност, само разграничава субектите с капитал, от тези без, и прави видим всеки опит за манипулация. Може би затова лъснаха плановете за партийно строителство от рода на ЛИДЕР, РЗС и други известни и неизвестни формации. Така че, тактиката с протестен вот не дава резултат.

Изброените проблеми се коренят в манталитета на едно общество и неговото отношение към изконните демократични устой. Свобода на словото, на личността, правото и защита на частна собственост. Когато за едно население тези думи вече значат нещо и не са лишени от смисъл, в комбинацията с добро образование, няма да има нужда да коментираме по-горе посочените проблеми. Когато цял живот си учен, че държавата е създадена да се грижи за теб и че ти не и дължиш нищо, ще си живуркаме както досега, и точно както и досега ще си мрънкаме и оплакваме.

Проблема, е че в говоренето на самите политически партии не стоят на дневен ред изброените проблеми, може би само с едно изключение.И това изключение, което вярва в силата на пазара, няма подкрепата на българският бизнес, защото същият този бизнес не вярва на пазара, а на подкупността на родните политици.

Агитацията за съжаление, е какво ще раздадат на бедният народ, и какво ще подарят на небедният елит, когато дойдат на власт. Все си мисля, че не се подаряват неща, които не са твоя собственост, и че не могат да ми се дадат  придобивки, които вече съм си платил.

Единственият положителен аспект на кризата, е че изкара на повърхността тези неефективни ракови образувания. От нас зависи, дали искаме да ги видим и да вземем отношение. Ако ли не, то тогава нека спрем да обвиняваме политическата класа. Вината е само наша.

 Follow me on Twitter by clicking here.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Sign in with Twitter