Капиталовите пазари – страх от непознатото

Когато в България стане дума за борси,  първосигналната реакция на сънародниците ни е свързана с представата за изключително рисково занимание за хора, които толкова обичат да рискуват своите спестявания, че заниманията им граничат с форма на наркомания. Казино. Спекуланти. Комар, казват някои. Представите ни са толкова объркани, че граничат с определения които са взаимоизключващи. Хем си представяме група хазартни типове, които винаги свършват зле т.е. губят и това което нямат, хем си представяме образа ни насаден от Маркс, Енгелс и развит от Ленин и Троцки за безчувствения спекулант, които прави милиони на гърба на трудолюбивия пролетариат. От една страна си представяме глупаци отдали се на страстта си да залагат, от друга пресметливи и безскрупулни мошеници, които се възползват от всеки момент и ситуация да заграбят чуждото.

Интересното е, че групата хора които изповядват подобни мисли, най-често са съгласни и с двете твърдения, което е пълен нонсенс. Малка част от тях, развиват и тезата че търгуващите на която е да е борса са две групи, и те са изброените по-горе. И те обаче, нямат идея и обяснение защо цял свят се е вторачил в този капиталистически пазар, и защо притеснява толкова световните лидери и организации като МВФ, СБ, ЕЦБ и др., та да предизвиква техните коментари и опасения. Защо, след като най-вредната част от бизнеса е на тези средища, се говори за спад на индексите с тревога и икономисти от цял свят препоръчват мерки за да видим най-накрая заветния растеж!?

Ами защото толкова недолюбваните от българския потребител пазари, са индикатор са световната икономика и доверието в нея. По-подходящият въпрос би бил, защо представата на нашите съграждани, е толкова погрешна, наивна и защо този тип тържища ги плаши.

Още древността, непознатото и необяснимото е предизвиквало страх у хората. Това е наложило появата на религията, която има готови отговори за енигми от всякакъв характер, и правила за неизследване на невижданото и нечутото, с готови обяснения свързани с божествената мисъл и цел. По подобен начин българите реагират и в този случай, използвайки обаче набитите в последните 60 години, заучени фрази от учебниците по Планова икономика, политически фрази на „другари“, които играеха ролята на политици, и всичко това облечено в народопсихологията ни описана така добре в „Гераците“, „Бай Ганьо“  „Мамино детенце“ и много други родни произведения.

Борсовият пазар, е най-точният индикатор за една развита икономика, поради факта че там се акумулират спестяванията на населението (Взаимни фондове, Пенсионни фондове, Застрахователни фондове и др. Депозитната форма, като начин на спестяване не е популярна в развитите икономики), компаниите финансират своята дейност, дават възможност на всеки да притежава част от търгуваните компании, активите лесно сменят своите собственици, и най-вече чрез публичната форма на отчетност и контрол намалява случаите на измама и вдъхва доверие в статута на компаниите. Винаги има недобросъвестни мениджъри, но когато това излезе наяве, а на борсите това винаги се случва, инвеститорите им дават оценка чрез цената на търгуваните акции. Не че и на борсите не стават измами, но при този тип пазар те не могат да продължат дълго. Винаги някой трябва да плати сметката. Примерите с Енрон и Мадоф са пресни, но родните им аналогии като бизнес лидерите на ДДС икономиката и контрабандата, все още се радват на уважение у нас. С малки изключения, те бягат от публичността, като дявол от тамян.

Колкото по-голям капацитет е търгуващият, толкова и риска е по-малък, както при всяка друга професия. Купуването на акции не е самоцел. Никои не вкарва парите си просто да каже, че притежава част от Apple например. Или просто защото това е модно занимание, което  реално в момента не е. Проучването на дадена компания е сериозен процес, благодарение на които инвеститора решава дали да се включи в даден бизнес и да стане съдружник в дадена компания. Българите приемаме за нормално, ако някой купи част от даден мол, ВЕИ или дори квартално магазинче. Може да му завижда, но не го възприема като глупак или като измамник, които иска да ограби някого. Но когато говорим за същия процес, защитен от публичността и изискванията на капиталовите пазари, ние сме склонни да мерим със същият аршин. Не настана ли време, вместо да се плашим от непознатото, да отделим време в изучаването му!?

 Follow me on Twitter by clicking here.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Sign in with Twitter