FollowНямате ли чувството, че управляващите и пазара си говорят на различни езици?! Или най-малкото имат проблеми с превода..
Изминалата седмица беше ретроспекция на това, което наблюдаваме в последните няколко години. Пазарите сигнализират за проблем, политиците излизат и правят „дълбоки и силно успокоителни“ изявления, в опита си да успокоят страстите. Надценявайки своята вербална сила, те често пъти са убедени че една пресконференция, на която те ще изразят своята воля и решимост за действия, е повече от достатъчна за да нормализира ситуацията. Естествено след това, когато посланието им не е продадено, или поне не на справедливата за тях цена, те се втурват да демонстрират планове, мерки и да докажат желание за действие.
Когато рейтинга на САЩ бе намален, множество експерти и икономисти се вторачиха в данните за развитието на икономиката, започнаха да правят свой прочит на ситуацията. Други пък започнаха война с рейтинговите агенции, като извадиха за пореден път на дневен ред неуспеха им с предсказването на кризата и ни демонстрираха за пореден път, как тя ги хванала по бели гащи. Доколкото си спомням, така беше с всички нас. Включително и с политици, инвестиционни банкери, гурута и т.н., с изключение на шепа икономисти, които получиха реванш за незаслужени подмятания и иронични забележки за прогнозите си по време на големия бум. Проблема с управляващите не е толкова в качеството на прочита им на ситуацията, колкото с продажбата на евентуални бъдещи решения на проблема на самите данъкоплатци. Разбира се, понякога и самите те не вникват в проблематиката.
Цитираният по-горе пример, демонстрира абсурдността на положението. Докато се рискува инвестиционния рейтинг, политическите сили в САЩ използваха ситуацията за предизборни ходове и извиване на ръце. В този важен момент за страната, инвестиционна общност видя не управляващ елит, а група разгневени мъже, които се борят за рейтинги. И реакцията не закъсня..Дотук с доверието гласувано на „кредитора от последна инстанция“. Борсовите индекси зашлевиха звучен шамар на политиците….пак за сметка на пазара, сиреч за данъкоплатците.
Реакцията на управляващите беше борба с рейтинговата агенция S&P. Такава беше реакцията между другото по целия свят. Всички срещу цялото рейтингово братство. Повечето от критики бяха съвсем основателни, но дали и в точно тази ситуация. Кой може да бъде обвинен в това, че вече няма доверие в политиците на САЩ след като е проследил дебатите относно вдигането на кредитния таван на държавата..Не убивайте посланика на лоши новини, той само ги доставя..
Нещо подобно се случва и със забраната на къси продажби..Целият свят се присъединява към тях, със скрито или не толкова скрито злорадство. Политиците със своето вродено късогледство, са убедени че те са кутията на Пандора. Ако те не съществуват, няма проблем. Има човек, има проблем – така обаче се разсъждава малко по на изток. Прочетено през очите на западната демокрация ситуцията изглежда като, унищожете инструментариума или канала за изразяване на недоверие, и самото недоверие ще изчезне. Странно… От това ще пострада ликвидността, на който и да е пазар. А в капана на ниската ликвидност, трудно се живее..извинете, трудно се търгува.. И определено няма да доведе до изчезването на инвеститори и спекуланти, които вярват че даден актив е надценен. Положително развитие на икономиката, а оттам и на нагласите на потребителите, ще доведе до изчезването на недоверието и схващането, че пазара е по-скъп отколкото ситуацията подсказва. Вяра се изисква освен в практикуването на дадена религия, а и в търгуването на капиталовите пазари. Точно както и в живота, човек е движен от надеждата и вярата за едно по-добро бъдеще.
А дотогава резултатите са ясни – доверието на американските потребители се е понижило през август до 59,9 според индекса на университета в Мичиган, което е най-ниското му равнище от 1980 година, предаде DPA. Дотук с доверието на политическият елит, пазарите, нагласите и т.н.
Пред политиците седят сериозни проблеми за решаване, като решенията им не са безболезнени, и те се плашат от това че не могат да ги „продадат“ на избирателите. Структурни, пенсионни, реформиране на цели сектори, действия, които ще засилят европейката финансова интеграция, удряйки националните приоритети..Отлагането им, ще задълбочава проблемите, и отговора на пазарите, отново няма да се хареса на никого..В противен случай ще продължаваме да гледаме същият филм с подходящото заглавие „Изгубени в превода“…