Институционалните туристи в света на риска

В последният си постинг в блога, написах за основните ни предимства в икономически план, като държава. Разсъждавах и върху основните ни недостатъци, както и зададох някой въпроси, без да съм чакал отговори. Като цяло отзивите бяха положителни, не липсваха и критики, които бяха относно риска на държавата, а оттам и на нашата борса. Някои ми обясниха за апокалипсиса, който е настъпил тук, и който аз явно съм пропуснал. Бях успокоен, че ако не е настъпил ще се случи скоро, ако не тази година то със сигурност 2012…(някакви си маи, казали на някакви си българи, че най-лошото тепърва предстой J..на мен това ми го казват всеки ден българските професионални финансови мениджъри. Тук акцента е върху българските, а не върху професионалните).

Ще направя кратък обзор на случващото се в една съседна държава, често пъти с която сме поставени в една наша си обща балканска категория, че даже и столиците ни бъркат.

Продължаващата рецесия в Румъния накара Румънската централна банка да съкрати своя основен лихвен процент за четвърти път от началото на тази година. Той намаля с 0,25 процентни пункта до 6,25% през май, което е нова най-ниска стойност в исторически план и потвърди прогнозите на икономистите.

Румънската икономика се сви с рекордните от рухването на комунизма 7,1% през 2009 г., като рецесията се очаква да продължи до средата на тази година. Безработицата в страната се повиши от 8,3 на сто през февруари до 8,4% през март, което е най-високото й ниво от 2003 г. Преди две години безработицата в страната се намираше на най-ниското си ниво за последните 16 години от 3,7%.

Над 765 хил. души в Румъния са били без работа към края на март, като правителството очаква пазарът на труда да стигне най-ниската си точка през първата половина на тази година.

Годишната инфлация в страната се понижи до 4,2% през март, което е най-ниското й ниво за последните близо три години. За това допринесе както високата безработица, която ограничава потреблението, така и поскъпването на румънската валута срещу еврото, което прави цените вносните стоки, наемите и други стоки, търгувани в евро, по-ниски.

Румъния разчита на заем от 20 млрд. евро, предоставен й от Международния валутен фонд (МВФ) и ЕС, с който да укрепи възстановяващата си икономика. Мисия на фонда е на посещение в Букурещ през тази седмица, от което ще стане ясно дали правителството в Букурещ ще получи достъп до следващия транш от 850 млн. евро от заема за страната.

Анализатори, интервюирани от Bloomberg, очакват основният лихвен процент в Румъния да падне до 6% до края на тази година заради тежкото състояние на румънската икономика, която може да пострада и от дълговата криза в Гърция, защото 15% от банковите активи в страната са собственост на гръцки банки.

Румънското правителство ще намали пенсиите и заплатите в публичния сектор по-късно през тази година, за да се съобрази с изискването на Международния валутен фонд (МВФ) и ЕС да намали размера на своя бюджетен дефицит до 3% от брутния вътрешен продукт.

Заплащането в държавния сектор ще бъде с 25% по-ниско до края на годината, в това число и минималната заплата в него. Освен това помощите за безработица, както и пенсиите, падат с 15 на сто. 75% от разходите на държавата в момента отиват за пенсии. Това решение не мина без стачни действия, което допълнително утежнява ситуацията. Политическите проблеми на една страна отблъскват потенциалните инвеститори

Фондът намали своята прогноза за икономическия растеж на Румъния до 0,8% през тази година, след като нейния БВП отчете рекорден за последните 20 години спад от 7,1% през 2009 г.

БВП 251 741 000 000 щатски долара (МВФ 2009 т.н.)

Растежът на БВП -7,1% (2009) МВФ

БВП на глава от населението 11 755 $ [3] (МВФ 2009 т.н.)

БВП по сектори

селско стопанство: 12,4%;

индустрия: 35%;

услуги: 52,6% (2009 т.н.)

Инфлация 5% (2009 est.)

Румъния ще увеличи данък добавена стойност (ДДС) с 5 процентни пункта до 24%, за да ограничи бюджетния си дефицит до желаните от международните институции нива съобщи „Блумбърг“. Решението беше прието на извънредно заседание, след като Конституционният съд на страната отхвърли предложението на правителството да съкрати пенсиите и бонусите с 15%.

Споразумението с Международния валутен фонд (МВФ) ще продължи, коментира премиерът Емил Бок. Правителството разчита да получи около 2 млрд. евро нов транш от общо 20 млрд. евро помощ от МВФ, Европейския съюз (ЕС) и Световната банка.
За да изпълни условието за бюджетен дефицит от 6.8% от брутния вътрешен продукт (БВП) през тази година, Букурещ се опита да ограничи заплатите в държавния сектор с 25%, а пенсиите и бонусите с 15%. Конституционният съд обаче обяви разпоредбата за пенсиите за незаконна и призова правителството да ревизира антикризисния си план.

Така Румъния се реши да увеличи ДДС от 19% на 24%, като мярката ще влезе в сила от 1 юли. По думите на Владеску постъпленията от новата мярка през 2010 г. ще са в размер на 4 млрд. леи (92.7 хил. евро).

Това обаче събуди опасенията на анализатори, че инфлацията в страната ще се покачи рязко, до около 10%. В отговор Бок обеща строга координация между правителството и централната банка, за да се избегне подобен сценарий.

Как гледат на риска чуждестранните инвеститори на двете държави!?

Застраховката срещу фалит на България е 363,7, докато румънската застраховка е 382,317, а Украинската е 649 базистни пункта. Към момента България е извън челната десятка на най-рисковите държави, а Румъния на 8, а Украйна на 5. Как това се отразява на индексите на трите държави, предполагам че всички знаем…Толкова за риска в България, освен ако той се следи само в нашата страна.

Въпреки изнесените данни, нашите институционални инвеститори са убедени, че България и Еритрея са най-рисковите дестинации в целия свят, и ние отново сме свидетели на поредният нонсенс. Международната общност гледа на България и Румъния като на един от общ пазар, а нашите ПФ ни третират като доста по-рискови от тях . И то дотакава степен, че в 11:30 ч. вече побъркани от страх започват изсипвания и понеже акциите не са лични, цената няма никакво значение. Действителността е друга и за съжаления на нашите финансови гении, проблема не в акциите на БФБ.. Проблема е в облигационните емисии, някой от които изгърмяха, други се отлагат, а на трети с няколко красиви сделки им се запазва стойността. И пак тези корфей ни убеждават, че там всичко е ок, но акциите ни им се стрували опаснички и слаболиквидни. Преди 2007 година на БФБ имаше приличен оборот и никой не говореше за липсата на ликвидност, тогава нямаше и чужденци, което означава че нашите институционални инвеститори са проявявали някаква безумна смелост и активност.

На румънската борса оборотите са средно около 12 милиона евро на ден. Тя може да се похвали и това, че изтри половината от загубеното по време на кризата.
Една от основните разлики обаче е, това че тяхната борса е публична. Също така, до края на годината, румънският Property Fund ще стане публичен, а той управлява активи за около 3 млрд. евро.

Проблемите, които търсят неотложно решение са в 3 насоки.

1. Намаляването на размера на такси и комисионни, събирани от Комисията за финансов надзор (КФН), БФБ и Централен депозитар (ЦД), облекченото отписване от регистъра на КФН на компании, снети от търговия на БФБ (естествено при конкретни условия и критерии), преодоляването на свързаните с техническата обезпеченост на ЦД проблеми, определено би повлияло благоприятно върху развитието на капиталовия пазар. Изпълнението на тези мерки ще нормализира средата и ще създаде фундамента за по-амбициозни стъпки – използване на по-модерни финансови инструменти, създаване на обединения с други борси .

2. Необходимо да бъдат преразгледани ограниченията за инвестиране на средствата на пенсионните фондове, и последващ контрол дали и как се спазват тези ограничения. Дали само пазарната ситуация е виновна за облигационните им проблеми или и там има български почерк. Нека бъдат въведени минимални лимити за инвестиции в акции, облигации или дялове, издадени от български дружества. Същото се отнася и за Сребърният фонд,  като е време да не сме единствената страна с подобно ограничение по света (примера с Норвегия съм разгледал в постинга си “Приказка за бедната държава, сребърният фонд и тъжната борса”). Ускорено осъществяване на приватизационни сделки през фондовата борса, включително, но не само, продажбата на остатъчни дялове от държавни дружества. Листването на енергийните дружества, например, ще даде със сигурност тласък на развитието на капиталовия пазар. Ще даде възможност на повече български пари да останат в България. Българските институционални инвеститори, като пенсионните фондове, например, ще имат повече смелост за инвестиции на Българска фондова борса.

3.  Мисля че, след като УД и ПФ се борят за клиенти е редно те да дават информация за целите, които си поставят, инструментите в които инвестират, къде инвестират и защо го правят и какви очаквания имат. На базата на това, всеки човек може да избере съответният фонд, които приляга най-добре на неговите очаквания и виждания за пазара. Отделно самите дружества ще могат да осъществят неосъществената до момента обратна връзка с техните вложители и ще могат да дадат продукта, които обществеността очаква или търси. В момента, няма никаква прозрачност и никаква информация, какво се случва.

Днес прочетох статия от един от уважаваните от мен портфолио мениджъри Гено Тонев, които казва: „Що са касае за посоката на движение при борсовите индекси, изненади отново не се очакват, предвид тоталното безразличие на т.нар. „дългосрочни инвеститори“. Един от малкото представители на УД, който излезе и назова истинската причина за безтегловността на борсата ни, без да обижда интелигентността ни с приказки за корелация, риск, газова криза, политическа криза, криза на средната възраст и т.н. „Донякъде в кръга на шегата, единственото, на което могат да се надяват местните инвеститори е някой да докладва на премиера за над 80 процентния спад на българските индекси от началото на кризата“, посочи още той. Може би наистина остана да разчитаме и ние Бойко Борисов да ни спасява J.