Има ли вече пилот в самолета!?

През последният месец, като че ли нещо се промени в поведението на участниците на БФБ… На пръв поглед всичко си е както преди. Обемите, офертите, уж всичко е същото, и все пак има „нещо гнило в Дания”. Ако трябва да скицираме, най-важните събития в последните месец два, то това са частичната национализация на ПФ и продажбата на пакетите на „Ландсбанки”.

От какъвто и да е ъгъл да го погледнем, „пенсионната реформа” във вида в който се случва у нас, е просто отлагане на бремето за следващото правителство. Сегашното гледа „хем вълкът да е сит, хем агнето цяло”. Борисов се опитва да бъде успешен, но в същото време и харесван премиер, за да спечели заветният втори мандат, нещо с което никой не може да се похвали в новата ни история. По време на кризата с ПФ, очакванията бяха той да не се вслуша в мнението на бизнеса, а да се поддаде на синдикатите и да наложи „диктатура на пролетариата”.  Промяната на „категоричната” му позиция, обаче показа че той е склонен да се вслушва в позицията на институционалните инвеститори, и че те инвестирайки средства в родната икономика, увеличават своята тежест пред правителството и сякаш сега разбраха, че те са фактор в тази държава.  Сложната международна обстановка, когато пазарите навън се повишиха с темпове изпреварващи икономиката, изпомпи цените на суровините на странни нива, което показва безпомощността на инвеститорската общественост да се ориентира в тази ситуация. Именно липсата на алтернатива, съчетано с безпокойство и несигурност, доведе до исторически нива на златото. Опитите за валутни войни, съчетани с доза прикрит, и недотам прикрит протекционизъм, изнервят допълнително пазарите. От една страна имаме  развиващи се държави като Китай, Индия и Бразилия, които в последните години са толкова модна дестинация за инвеститорите, че редица анализатори започнаха да се запитват тази мода докъде може да стигне, и докога да продължи. Управлението на ПФ-та не е никак лесна работа, особено в международен аспект. Не по различна е и дейността на Взаимните фондове, но те за разлика от първите не разполагат с толкова свободни средства, което някак си за момента прави проблема им по-малък. Банките пък горките, са още по-зле. На фона на лихвите, на които те работят фирмени кредити ( в случая, нямам предвид закупуването на офис сграда), няма как да отбележат ръст,. Тази цена на кредита, само търговия с наркотици и оръжие би я оправдала. Лихвите по потребителските кредити са на една ръка разстояние от тези по кредитните карти, да не казвам че, и до лихварските. И всичко това на фона, на по-евтин ресурс в Румъния, Гърция и къде ли още не, като нито един банков директор не може да даде смислено обяснение за това странно ценообразуване. Това, което им остана да атакуват са ипотечните, които не са кои знае колко по-евтини. Но за да възвърнеш интереса към тях, обществото трябва да има очаквания за растеж на недвижимостта, затова те впрегнаха PR екипите да ни обяснят предимствата и, като инвестиционна стока. Истината е, че при тези нива на цената на кредита, няма какво да се обясни за да се върне интереса на потребителите. Проблема, е че да се върне и икономиката ни към стабилни нива на растеж, трябва кредитирането да е достъпно и на нормални нива. Така че, от една страна нищо ново не се е случило…

Ако погледнем хронологията на събитията в последните две години ще запомним, че събитията които предизвикваха пропадане на БФБ, бяха свързани не само с проблеми от вътрешен характер, но и от регионален и международен. Нека си спомним, спирането на европарите и по-специално спиране на програмите, които трябваше да финансират пътното строителство у нас. Това рефлектира върху акциите на трите инфраструктурни компании. Веднага след това се случи газовата криза в Украйна, и ние възнаградихме това събития със спад на основният ни индекс. Последваха проблемите на Дубай, и ние като „основен” търговски партньор се обагрихме отново в червено. Кризата в Гърция, щеше да затрие банковата ни система според редица анализатори, после да погуби износа ни, като никои не си направи труда да провери, че износа ни е на нееластични стоки (ток и суровини) продавани на ниски цени, като промяна не последва. Софикс отново падаше. След това реагирахме на безработицата на САЩ, на проблемите в Азия и т.н. Ако проследим движенията на индекса ни, и потърсим някаква корелация , ще останем с впечатлението че БФБ е или основен международен борсов оператор, или че България изнася за всички пазари, и внася отвсякъде по света всякакви стоки. Истината е че, от алчността превключихме на предавка „Страх”  и всичко ни притесняваше, което си беше и нормално. Интересното е, че за първи път се случи нещо, на което ние не реагирахме. Проблема в Ирландия, сякаш ни мина през ушите. Ако това беше се случило преди година, щяхме да заплатим за това събитие със спад от 20-30 пункта. БФБ не реагира изобщо, а дори от време на време минават интересни пакети. Другото събития е бързата разпродажба на пакета на Ландсбанки. Наред с критиките и клюките около това, как, кога и колко е изтъргувано, на никого не направи впечатление че сравнително бързо, за родната борса и за времената, в които живеем, се намериха купувачи. Случи се нещо, което генерира интерес и възможност за печалба.

Промяната на настроенията е интересно нещо, още по-интересни са времената в които живеем. Можем ли да кажем, че след две години спад и апатия, се завръщат отдавна забравени емоции!? Дали доверието се завръща на родната борса, а и в България!? Още е рано да се каже, но най-ниските средни коефициенти от групата индекси на БФБ-София с P/E (цена/печалба) от 7.7 и P/B (цена/счетоводна стойност) 0.72 са нещо, което не е за пренебрегване. Не и когато, всичко това ти се случва в позната среда, и то под носа ти.