Има ли нещо гнило в Китай!?

Няма как да започнем дискусия за икономическото бъдеще на света, без да се фокусираме върху развиващите се държави, които изнесоха тежестта на кризата – и то по-специално Китай.  Една от най-динамично развиващите се държави по света е любима дестинация на множество фондове и инвеститори, като бъдещето и изглежда безоблачно.

Но дали наистина е така, и няма ли геополитически рискове свързани с Поднебесната империя?

Китай е своеобразен „остров”, заобиколен от непроходими терени и джунгли, които го изолират от останалата част на света. На север от него са Сибир и Монголските степи, на югозапад са Хималаите, а на юг граници с Лаос, Виетнам и Мианмар – на практика планини и джунгли. Само западната граница с Казахстан може да бъде премината от големи групи хора, но това изисква усилия, които историята показва че рядко са оправдани.

Преобладаващата част от населението живее на площ от хиляда и шестстотин километра от крайбрежието, като по този начин гъсто заселена се оказва само източната една трета от страната, а останалите две трети са изключително слабо населени.

Страната е завладявана само веднъж от монголите и много рядко е разширявала властта си отвъд настоящите граници.  Държавата не винаги е участвала в международната търговия, периодично се е затваряла в себе си и е избягвала контакти с чужденци. Когато е търгувала е ползвала маршрути като Пътя на коприната или чрез кораби през източните и пристанища.

След като европейците налагат присъствието си в морските източни райони се наблюдава увеличение на богатството там и задълбочаване на неравенството в начина на живот  по крайбрежието и бедните вътрешни райони. Традиция, която продължава и до ден днешен.

Евтината продукция и търговия, носят несметни богатства за градове като Хонконг, Шанхай и Макао, а вътрешността си остава все така бедна, което води и до напрежение между двата региона. Идеята на китайското правителство е, че постепенно може да изтегли ресурси в посока навътре в континента, без да се сблъска със съпротива и безредици.

Китай се опитва да се представя като капиталистическа държава – с частна собственост, банки и всички елементи характеризиращи тази система. Но всъщност това не е точно така – не е пазарът този, които регулира разпределението на капитала.

С азиатската система на социални и семейни връзки от една страна и комунистическата система на политически отношения – от друга, кредитирането не се осъществява  изцяло на базата на качествата на съответният бизнес. В резултат на това много анализатори се притесняват от количеството скрити лоши кредити, които според тях може би надхвърлят 600-900 млрд. долара.

Засега правителството се справя с този проблем, разчитайки на невероятните темпове на растеж, задвижвани от ниските цени на експортните стоки. Страната има огромен износ, а постъпленията от него поддържат на повърхността предприятията с огромни дългове към банковата система.

Но колкото повече държавата поддържа ниски цени, толкова по-малко печалба получава от своето производство. Задържането на пазари на базата на валутни войни и скрити субсидии прави неефективна банковата система, която налива огромни капитали, но при намаляваща възвращаемост.

В този смисъл е показателен примерът с Япония, на която през 80-те години светът гледаше като на супер сила.

Основен недостатък на Китай е политическата система, която не гарантира равнопоставеност на пазарните участници и ефективност на паричните потоци, които са разпределяни командно от държавният апарат. Огромното разделение на богато крайбрежие и бедна вътрешност е като буре с барут.

Само преди век е възникнал същият проблем, които явно е характерен за китайското развитие, т.е. това не е нещо ново за тяхната история. На този етап единственото решение на проблема е продължаване на астрономическите темпове на растеж за неопределено време, нещо което досега никоя държава не е успяла да направи.

Същият този огромен растеж в последните 30 години е създал огромен дисбаланс, който продължава да се трупа и вече говорим за балони в сектора на недвижимите имоти. На определен етап Китай, ще бъде принуден да мине през болезнена реформа, която останалата част от тази система на управление вече преживя.

Капитализмът насърчава хората да служат на другите, за да постигнат своите цели. При всяка система талантливите и амбициозни хора ще придобиват повече благосъстояние от другите.

В една система на тотална държава начинът за развитие е да се докопате до лостовете на властта и да принудите другите да изпълняват вашите заповеди. На свободния пазар трябва да убедите другите да правят това, което вие искате. Това ще стане като им предлагате нещо, което те искат. Така най-предприемчивите ще имат стимул да открият какво другите искат и да се опитат да им го доставят, на конкурентна цена.

Тази ефективност за съжаление още липсва в Китай и бъдещето ще покаже как те ще преминат през тези подводните камъни. От това ще зависи колко дълбока ще бъде корекцията (цикличността в икономиката на този етап от човешкото развитие е неизбежна) и как и кога страната би се върнала към пътя на растежа.

До тогава азиатският лъв е примамлив пазар, но винаги трябва да се има едно наум особено когато политиката управлява икономиката.

 Follow me on Twitter by clicking here.

Вашият коментар

Sign in with Twitter

Close Menu

TweetBottom by iMod