„Икономиката, глупако..“

Допреди година само спорехме дали излизаме от кризата или просто наблюдаваме W-движение. Сега имаме подобни спорове относно ръста на SOFIX и доколко сериозен e той.

Когато се появиха проблемите в Гърция, всички акцентирахме не толкова върху политическите и социални сблъсъци в южната ни съседка, колкото върху икономическите такива. И това беше нормално.

Очевидно е, че човешкото съзнание е склонно да степенува проблемите си, като почти винаги грешим, без значение дали се страхуваме или сме качени на вълната на оптимизма. Колкото са по-изострени нашите емоции, толкова вероятността да не сме прави е по-голяма.

В момента имаме подобряващи се икономически показатели в свят на властващ политически риск. Звучи абсурдно, но е така. Корелацията между двете е, като връзката между яйцето и кокошката. В случая дали икономическата ситуация в Северна Африка доведе до социални размирици или управлението на региона доведе до влошено качество на живот, няма значение.

Не беше тайна, че това беше една от интересните инвестиционни дестинации, поради младото си население, нефтени залежи, геополитическо разположение и др. Но дали това, което се случва там, е наистина толкова лошо!? Дали всички мюсюлмански държави, са изправени пред дилемата диктатор или шериат!? Защо всичко, свързано със ставащото там, задължително трябва да има негативен завършек!?

Ако приемем тезата на философа Ерих Фром, който казва, че всеки народ има различни етапи от своето развитие, и след видяното в Западна Европа през 60те и Източния блок през 90те, защо не допускаме, че хора като нас, но с различна култура и религия може да искат да живеят по-добре и да се развиват не само като държава, но и като човешки същества?!

Защо след като приемаме, че тяхната революция започна в Интернет и социалните мрежи, ние някак си вярваме, че същата тази революция ще свърши под формата на религиозен диктат, който ще спре или ще цензурира същата тази искра, от която стартира всичко!?

Забравихме ли, че северната ни съседка също започна демокрацията си под дъжд от куршуми!? Почти всички анализи, посветени на темата акцентират върху „лошия” сценарий като едва ли не единствения възможен.

Но всяка монета има две страни. Истината, е че никой не знае как ще се развие ситуацията там. Политическият риск ще властва дълго време в региона, като демоклев меч над главите ни, но плодовете му са дългосрочни, докато икономическите показатели рисуват една по-краткосрочна картина, лишена в някаква степен от емоции.

Очевидно е, че през предстоящата година всички инвестиционни решения ще минават през призмата на инфлацията, подхранвана от печатницата на Фед и от случващото се в Северна Африка.

Но кризата там ражда и възможността за първи път да се появи демократична държава, а защо не и към положителна промяна на целия регион. Бъдещето ще покаже. През това време на нас ни остава единствено да стъпим върху икономическите индикатори, които показват опит на пазара да се върне към устойчив растеж.

Ако това се случи, ще е наивно да вярваме, че определен регион или държава може да застраши икономическата активност на САЩ, Европа или БРИК, поели по пътя на възстановяването.

Нека си спомним, че последните години на силен растеж бяха на фона на две войни в Ирак и една в Афганистан, като последствие на най-големия терористичен акт в света досега.

Това ни доказва, че все още сме в периода, в който несъзнателно надценяваме всички възможни рискове, а не беше далеч времето, когато подценявахме всичко застрашаващо безоблачното ни бъдеще.

А може би склонността ни към забрава е отговорът на нашата емоционална волатилност?