И ний сме дали нещо на света…

Измина поредната една година на БФБ, и докато по света борсите реагираха на противоречивите новини за излизането от кризата, ние решихме да не реагираме. За някои това е странна реакция, но може би ако се вгледаме в събитията от последните две години, може би ще открием обективни фактори довели до това състояние.

В началото на кризата пазара не искаше да повярва, че тя ще засегне България и рисуваше сценарии, или в които това няма да се случи, или пък ако ни удари, че ще ни удари леко, поради някои уникални за нашите ширини условия. „Избухването” на сектора на недвижими имоти и строителство, навлизането на „случайни хора” и „фирми”, в комбинация със силно и лесно кредитиране, създаде впечатление на безоблачност и безгранично щастие, не застрашено от никакви форсмажорни събития. Катастрофата ни завари неподготвени и щастливи. Никой не взе под внимание големият размер на чуждите капитали на БФБ, дори и онези анализатори, които имаха известни опасения, бяха запленени от главозамайващият успех на IPO-то на „Трейс груп”. Бързото изтегляне на задграничните инвестиции бяха в основата на първата част от твърдото приземяване на борсовият ни оператор.. Тогава всички, леко притеснени коментираха че най-лошият удар вече сме го поели, има ли нещо по лошо от това, чужденците вече да не ни харесват!? Погледите веднага се насочиха към присъединителните програми на ЕС и надеждата че те ще бъдат свежите парични ресурси, които ще притъпят болката и ще омекотят приземяването. Само, че тройната отговорност на тройната коалиция доведе до спирането на европейските фондове, като това се отрази негативно върху търговията на инфраструктурните дружества. Второто събитие, което отново ни хвана неподготвени е увеличението на лихвите по кредити до неподозирани от никого нива. Силната задлъжнялост на домакинствата и фирмите, с оскъпяването на заемните средства доведе до частни съдебни дела, затваряне на репо сделки, фалити, безработица и т.н.  От друга страна, на пазара започна депозитната война на банките, което изсмука всички свободни парични средства от икономиката. Като прибавим и забавените плащания от страна на държавата, положението не изглеждаше никак добре. Липсата на ресурси се отрази и на вътрешното търсене, което почти изчезна. Ударите, които пое БФБ бяха  изтеглянето на чуждите средства, повишението на лихвите по кредитите, и последващото увеличение на същите и по депозитите, които убиха пазара, като алтернатива за постигане на доходност.  Когато тези събития станаха факт, родният инвеститор вече не знаеше какво се случва и не  беше способен да вземе, каквото и да е инвестиционно решение. Като прибавим родните боричкания и затапвания по позиции, обичайните далавери на брокери, които купуват и препродават клиентски акции през имената на съпруги и родители (доста изсипвания по позиции са породени от подобни ситуации), можем да разберем защо пазара ни е толкова нисколиквиден. Кризата настъпи  в България по-късно, отколкото във водещите икономики, и когато беше пика у нас, навън вече започнаха да говорят за излизане и възстановяване. Съответно развитите борси започнаха да се отлепят от дъното, а ние дълбаехме по него. Така започнахме настоящата година.  Невъзможността да бъде прогнозирано, дори и загатнато поне едно от изброените по-горе събития удари тежко капиталовият сектор. Липсата на предсказуемост в пазарната среда, доведе да масово производство на „черни новини” с двойна употреба. От една страна „страшното” продава, от друга „аз казах ли ви, че така ще стане” винаги е придавало някаква експертност. Един от водещите посредници, даде в рамките на едно тримесечие две взаимноизключващи прогнози, почиващи на технически анализ, които по света не е получил легитимност, но  у нас е много популярен (дали има корелация, между липсващите условия като ликвидност, представителност на индекса, къси позиции и марджин, с употребата му?). Липсата на сбъдване на нашите очаквания в комбинация с ръст на чуждите борси, доведе до загубата на интерес към БФБ и поглед към външните пазари. Отсъствието на ресурси и апатията направи незабележимите допреди години проблеми, да приковават вниманието ни и се превърнаха в синоним на борсовата ни търговия. Същото може да кажем и за икономическата политика на държавата и така дългоочакваната борсова приватизация.

През изминалата година вниманието на капиталовата общественост беше приковано върху посочените по горе проблеми, и сякаш не забелязахме, че износа ни започна да расте, силното представяне на селското стопанство, и доста по-доброто от очакваното представяне на туризма. Очаквайки проблеми отвсякъде, ни попречи да видим и положителните черти на икономиката. Слабата задлъжнялост на публичните ни финанси, ниските данъци, квалифицирана работна ръка, която е конкурентно заплатена доведоха до ръст в аутсорсинга. Всичко това доведе подценяване на родната борса през изминалата година. Можем да перифразираме, че кризата в икономиката ни се движи с доста по-малко закъснение, отколкото кризата на БФБ. Очакванията ни са, че тази година БФБ ще започне да калкулира положителните новини, и разминаванията между фундамент и емоция ще се неутрализират. Най-странното в нашето прочитане на тези тежки времена, е отказа от действие, от разсъждение, от анализ. Вместо това се видя абдикация от всичко свързано с борсовия ни оператор. Изразите „корелация с чужди пазари”, „тука нищо не става” са превод на поговорката „на страха очите са големи”. Изказванията със самодоволна усмивка „този ръст никога няма да се повтори” от хора не успели да го материализират, буди съжаление..Не само че ще се повтори, но в момента условията за поредният бум вече са създадени. Това е част от природните закони, от човешкият характер ако щете.  Нали никой не си представя приемането на библейски закони, в които алчността и меркантилността се наказват със закон. И в крайна сметка, някой дава ли си сметка, че това е първият борсов крах, които се случвал някога в България!? Не е ли предизвестената смърт на БФБ, прекалено предизвестена!?

 Follow me on Twitter by clicking here.

Вашият коментар

Sign in with Twitter

Close Menu

TweetBottom by iMod