Държава vs Икономика

Според Индекс на икономическата свобода 2011 на фондация „Херитидж“ и „Уолстрийт Джърнъл“, нивото на икономическата свобода по света леко се покачва, но все още е по-ниско спрямо годините преди кризата. Средният резултат на икономическата свобода за света за 2011 е 59,7 пункта (по скала, където 100 означава пълна икономическа свобода) – с 0,3 пункта повече спрямо Индекс 2010 г. В най-новото издание са изследвани 183 страни. България се нарежда на 60-то място с резултат 64,9 пункта, което ни определя като „умерено свободни“. След отстъплението в предходното издание сега възвръщаме позициите си. Това развитие обаче не отчита случилото се през втората половина на 2010 г., в това число направената ревизия на бюджета, частичната национализация на ПФ, както и готвените промени в Закона за обществени поръчки. Те остават непрозрачни и според новата концепция за закон, трябва да се засили предварителния контрол и да се разширят функциите и правомощията на ресорната държавна агенция. Това са основните възражения и препоръки на бизнеса след първото обсъждане на концепцията за нов Закон за обществените поръчки с работната група, която я е изготвила, начело с министъра на еврофондовете Томислав Дончев. „Определено не сме доволни от направените предложения, защото те не решават основните проблеми в сега съществуващия закон“, коментира пред „Дневник“ зам.-председателят на Българската стопанска камара (БСК) Камен Колев. Според него основният проблем на поръчките остава тяхното насочване към определен кандидат, както и липсата на предварителен и текущ контрол. В момента условията за участие в конкурсите се създават така, че само определени фирми да отговарят на тях, смята Колев. Едно от основните предложения, залегнали в новата концепция за ЗОП, е създаването на поръчки in house. Това означава, че обявена процедура ще може да се печели без търг и конкурс, ако изпълнител е 100% държавна или общинска фирма, собственост на възложителя. „Не виждам, ако тази промяна бъде приета, защо въобще трябва да съществува закон за обществените поръчки. Всяка община ще си създаде фирми, които да изпълняват поръчките ѝ“, коментира Камен Колев от БСК. Според разяснението на министъра – ин хаус поръчките се възлагат „само“ в случаите, когато държавата или общината е 100% собственик на фирмата изпълнител, възложителят има съшия контрол върху фирмата, какъвто има върху структурните си звена, фирмата изпълнител не осъществява друг тип услуги на други възложители, т.е. не функционира като нормален пазарен агент и не използва подизпълнители.

Иронията е, че в момента когато класацията за икономическа свобода беше публикувана, в България за пореден път се прави опит за засилване ролята на държавата. В частният бизнес, когато дадена фирма прави дадена инвестиция, тя се стреми да я извърши при минимални разходи с максимална ефективност. Когато същия процес извършва държавна фирма, целта е да се свърши нещо при минимални усилия на държавния служител с максимални лични облаги за него и колегите. Естествено на гърба на данъкоплатеца. Презумпцията, че чиновниците ръководещи подобни процеси, са патриоти, милеещи за народните пари, ваксинирани срещу всяка форма на корупция, е много наивна и историята е пълна с примери доказващи наивността на подобна теория. Краха на комунизма или социализма го доказа. Идеята е да се ограничи ролята на държавният апарат, която не е принудена нито от пазар, нито от конкуренция, да работи ефективно. Този проблем рефлектира дори и върху Кейнсианският инструментариум за справяне на кризата, макар че в икономика като САЩ имаше и някой положителни резултати. Там обаче се налага да направим уточнението, че държавната администрация отнема и преразпределя чрез бюджета 28% от средствата в икономиката и то при администрацията  на Обама, които доста хора обвиняват в прикрит социализъм. За България по времето на прехода този процент варираше между 40-50%.  За двадесет години участието на държавата в икономиката ни беше намалено до някакви граници и то не със особен ентусиазъм, но армията от чиновници и структури остана, като ефекта за държавата е основно в разходната част. Ако приемем че 5% от населението ни е реформаторско, което иска да се развива по модела Естония, имаме и 5% политически елит, който мечтае за силна държава (Русия, Беларус, Иран), то останалите 90% населението си мечтае за управление тип Гърция. Проблема не е това, че населението желае да живее на гърба на Властта (по скоро на своя и дали 100 тояги ще ни стигнат..), като по възможност и да не плаща данъци. Управленците ни просто след двадесет или след 65 години, трябват да спрат да бленуват за силен държавен апарат, а за силна икономика със стабилни и ефективни публични финанси.

 Follow me on Twitter by clicking here.

One thought on “Държава vs Икономика

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Sign in with Twitter