Август не е това, което е…

След продължително чакане на заветния месец август, поне началото му не дава признаци за поредният летен рекорд на БФБ. Непрекъснатото напомняне от страна на брокери за очакван ръст изигра лоша шега на участниците на капиталовият ни пазар. Освен спад на търговията, до този момент други прогнози не се сбъдват. Този август е различен от досегашните. Дебатите за вдигане на американският  дълг и нескончаемите проблеми на Европа, убиват всеки борсов оптимизъм. Това се отнася особено силно за държави, където паричният ресурс е изсмукан от банковата система.

Истината е, че за да сме свидетели на силен и траен ръст на БФБ, или ако щете на такъв при недвижимите имоти, то трябва да има отпушено кредитиране на нормални лихвени нива. Цената на ресурса трябва да отговаря на инфлацията, на търсенето на кредити, на финансовата стабилност на държавата и т.н., а в случая тя се детерминира изцяло от размера на лошите кредити. В момента всеки отговорен кредитополучател, които обслужва кредитите си, плаща и за тези, които отдавна са спрени от обслужване. Това говори и за качеството на тези заеми, както и за квалификацията на тези, които са ги разрешавали. Липсата на закон за фалит на физически лица, също изигра лоша шега на банковото съсловие, и то там където най-малко са го очаквали, а поради липсата му – доволно са потривали ръце засега. Не искам да обвинявам сектора за финансовата криза, но грешките (съзнателни или несъзнателни) трябва да бъдат посочвани.

Имаме ли полезен ход на действие, което да изкара борсата ни от нескончаемата летаргия!? Пряк правилен подход няма. Има по-скоро косвени методи, които могат да помогнат, и те са да си подредим къщичката (държавата) по начин, по които да станем привлекателна инвестиционна дестинация, независимо от малкия си размер (населението ни е колкото на едно предградие на Лос Анжелис), и съседството ни с Гърция.

Независимо от съзнателното подценяване от страна на политически опоненти на управляващите, строителството на инфраструктура и липсата на такава в държава от ЕС през 2011, е непростимо относно развитието на бизнеса и очаквани бъдещи инвестиции. Просто днешната реалност е такава и приказки от рода, че синдикатите и пенсионерите не ядели магистрали, не кореспондират с истината. Очевидно е, че предприемачеството се храни по този начин, а то от своя страна храни държавата, та и пенсионери и синдикати.

През горещото лято се случи нещо немислимо за България. Правителството отне лиценза на Лукойл, поради непоставяне на контролно-измервателни уреди, нещо което е в разрез със закона. Прави впечатление и липсата на качествен (да не кажа никакъв) PR от страна на компанията. Обществения и имидж винаги и е бил накърнен, поради непрозрачните им действия на компанията и още по-обърканите и противоречащите взаимоизключващи се послания. Преди месеци по време на протестите срещу високите цени на компанията, от рафинерията отричаха за господстващо положение в отрасъла, и невъзможност за влияние на цените. Сега след поредната им издънка, те декларират че имат такова влияние на пазара ( дори в самата държава) и без тях, кризата е неминуема. Те се обявиха като основен данъкоплатец в държава, след което се оказа че за последните две години работят на загуба и не са плащали данък печалба. Останалите данъчни постъпления, за които претендират за бащинство, се поемат от крайните потребители. Странното е, че това се случва във време, когато нефтените компании по света правят рекорди в печалбата си, която обясняват с голямото поскъпване на суровината.

Арогантното поведение на компанията ги лиши от традиционната подкрепа на БСП, която брани с нокти и зъби всеки руски интерес на Балканите. (Примера с позицията им за шистовия газ е христоматиен). Стигна се дотам, че единственото, което успяха да измислят, като противодействие на държавата и законността, беше опита им за разпалване на безпочвена паника на пазара на горива и опитите за организиране на стачни действия на собствените им работници, относно неизпълнение на собствените им задължения. Всичко това ще им донесе още негативи и падане на обществен рейтинг. Единствения им полезен ход в ситуацията е да се опитат да променят имиджа си на 360 градуса, като изпълняват законите и разпоредбите на страната, като се ангажират с общественото мнение и изразяват честа и загрижена позиция(никой не очаква да е искрена) относно цената на горивата.

Хубавото, е че това е първа стъпка да се види какво се случва на чувствителните и непрозрачни за българина, пазари. Време е,  слез двадесет години законността да навлезе във всички акцизни и неакцизни сектори, и да се плащат реални данъци. Имаме още много работа, за да подобрим приходната  част, и да продължаваме да реформираме разходната, за да стане още по-ефективна.

Ние нямаме много полезни ходове. Докато разчитаме и чакаме световното възстановяване да навлезе в момента, в които ще набере ход, можем да покажем и да докажем, че сме по-добрият състезател на пистата, сред останалите участници в световното състезания за преки чуждестранни инвестиции.

www.borsite.net

 Follow me on Twitter by clicking here.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Sign in with Twitter