Чака се нов ледников период

След мъглата от песимизъм изляла се над финансовите пазари по света, годината започна с по-малко страх основно поради надеждите и пожеланията съпъстващи празниците. Очакванията на инвеститорите за бурно начало, което да ни въвлече в негативна спирала засега не се сбъдват. Оптимистите, плахо и мълчаливо се радват на тишината от злокобни новини, докато песимистите виждат в ситуацията затишие преди буря. При всички случай, групата на първите е изкючителна малка, на фона на океана от черногледци.

Ситуацията е нормална, предвид развитието на икономическите процеси от края на миналата година, медийното им отразяване и нагласите на инвеститорите. Негативизма завзе борсите и стигнахме да ситуация, от която нито политиците, нито експертите виждат изход. Но нямате ли усещането, че достигнахме до точката на замръзване!? Дали пазарите няма да изненадат това всеобщо усещане с поемането на неочаквана посока!?

Надали има готов отговор на тези въпроси, но при всички случай има почва за подобен развой на събитията, независимо че моментните данни не го подсказват.

Основните проблеми пред световната икономика, като че ли не оставят континент, който да няма проблеми. Европа се задушава в политическата си дългова криза, в САЩ задълженията растат на фона на противоречиви данни за подобрение. В Азия надеждите са свързани с “мекото приземяване” на Китай и възстановяването на Япония, докато в Африка “арабската революция набира скорост със всичките и предимства и недостатъци. Като че ли Южна Америка остана единствения континент, чиито моментни проблеми липсват. Но при влошаване на условията в останалата част на света, ще настъпи и края на този “остров на стабилност”.

И все пак, има ли нещо което не знаем!? Има ли дебнещ призрак зад ъгъла, който ще акакува пазара в близко бъдеще и за който все още не сме подготвени!? Някои биха казали че няма, просто защото по-лошо няма как да стане. Истината е, че въпреки всичко потенциални други проблеми няма. Ние просто материализирахме всичките си страхове, реални и нереални и ги калкулирахме в инвестиционните си планове.

При създаването на ЕС един от архитектите му Жак Моне каза, че той ще се развива чрез кризи. Първоначалната му конструкция, ще показва слабост при турбулентност и членовете му ще трябва да се адаптират и да правят промени, ако искат да успеят.

Историята няма пример за създаването на подобна структура, освен може би изграждането на САЩ. Историята помни през какво минават тези 13 щата за да издържат проверката на времето. Непримиримите им разногласия по време на написването на Декларацията за независимост илюстрира в известна степен  и днешните настроенията  сред членовете на ЕС.  Тези непримирими различия взимат връх в различни етапи от американската история, докато не са разрешени по време на Гражданската война.

Далеч съм от мисълта за подобен развой в Европа, примера ми има за цел да покаже, че проблемите се появяват за да покажат даден недостатък и да предизвикат неговото решение. Мерките за лечение са различни в зависимост от етапа на човешко развитие, но се надявам че времето на продължение на политиката с военни средства отмина. Цената за подобно нещо е невъобразима, а вече живеем в свят, в който всичко се изчислява чрез призмата на ценообразуването.

Обединена Европа е в криза, но и тя както всяка друга организация се развива чрез кризи, проблемите да посочени и се знае какво може да се направи. Пътя ще е труден и ще има и косвени жертви (Гърция най-вероятно), но целта ще оправдава средствата. Старият континент ще трябва и да промени и социалния си модел, но това са промени, които ще траят с десетилетия.

Тези промени са особено болезнени за изтерзания инвеститор, който е принуден да следи промяната в обстановката непрекъснато. Често той остава с усещането, че правим една крачка напред и две назад. Ако обаче правим годишни прегледи на стореното, оптимизмът ще надделее над песимизма.

Допреди една година все още се спореше дали Гърция има проблем или няма. Сега дилемата е дали Гърция ще фалира неконтролируемо и дали ще изостави еврото.

Посочен е и проблема на банковата система за Стария континент, вече са направени първите стъпки за предоставяне на ликвидност от страна на ЕЦБ, и укрепването на капиталовата адекватност съгласно новите правила на Базел, които ще повишат доверието в системата. Посочени са и проблемните държави, чиито финансиране е застрашено. Направени са заявки от правителствата им за реформи, които ще върнат страните към растеж. Напипан е и големия проблем, относно структурата на ЕС и начина му на функциониране и вече са дадени заявки за промяна. Имаме адресирани проблеми и начина за тяхното решаване. Това обаче изисква време, а инвеститорите са изнервени от продължилата криза и не са склонни да дават кредит на доверие. Е, нито една от двете страни (политици и инвеститори) няма избор освен да чака тримесечие по тримесечие и да се нагажда на ситуацията. Все едно не работим така от 2008г. и като че ли не забравихме какво е да се мисли дългосрочно..

Края на 2011г. беше мрачен, както и е очакването ни за предстоящата година, но как михме я завършили, ако дори и един от катастрофалните ни сценарии не се сбъдне!? И след като калкулирахме дори нов ледников период, какво ще се случи с инвеститорското настроение, ако не се развият няколко от очакваните негативни събития!?

 http://www.borsite.net