Растеж или опорни точки

Според WSJЕвропа е новата любима дестинация на САЩ. В случая не става въпрос за посещение на културни забележителности или за група американци, накичени с фотоапарати, правещи снимки на фона на Айфеловата кула.

След бурните ръстове на американския фондов пазар и постигнатите рекорди на щатските индекси, инвеститорите в САЩ започнаха да преосмислят позициите си и да си задават въпроса дали този борсов връх не беше постигнат прекалено рано на фона на представянето на икономиката. От друга страна, предстоящите мерки, които Фед смята да предприеме и това как те ще се отразят на цените, също притесняват участващите на световните борси. Тези въпроси отекнаха най-силно на развиващите са пазари, като това се отрази на цената на валутите им, а така също и на индексите им. Логиката на инвеститорите е проста. Намалението на „количествените улеснения“ и тяхното евентуално спиране, съчетано с увеличение на лихвените проценти, ще повиши стойността на американския долар, на кредитирането, а това ще се отрази на инвестиционните им планове и постигната доходност. В комбинация с намалената възвращаемост, а и съществуващия политически риск, засега изглежда, че развиващите се пазари ще платят сметката.

Всичко това се случва в момент, в който от една страна желанието за риск се завръща по света, а от друга страна Европа предлага атрактивни възможности. Инвеститорите се надяват на това, че ЕЦБ ще предложи свой вариант на „количествени улеснения“, нещо за което Марио Драги отдавна говори в своите изказвания.

Поради тези причини за изминалата 2013г. 24,9 млрд. долара сa изтекли от щатските фондове за акции към европейски такива.Сините чипове от Франция до Холандия приковават вниманието на някои от фонд мениджърите, докато други, търсещи изгодни сделки, се фокусират върху компаниите от периферията на континента като тези в Ирландия, Италия, Испания и Португалия.

Постигнатата доходност на фондовете, инвестиращи в акции на европейски компании, за изминалата година е двуцифрена, като нагласите за тази  са още по-бичи.

Очевидно промяната в оценката на инвестиционните възможности на стария континент е толкова силно положителна, че дори успя да събуди БФБ, нещо което в последните години малцина вярваха. Ръстът от над 40% на родната борса за 2013г. беше силно заразителен. Представянето на световните капиталови пазари след избухването на кризата допълнително тушира страха в родните инвеститори. Това доведе до силен ентусиазъм сред малката група инвестиращи на БФБ, който се оказа заразителен и доведе до нови участници на пазара ни, а така също и до нови средства, по-висок оборот и повишаване на ликвидността. Разбира се, има какво още да се желае, но притокът на средства към фондовете, инвестиращи на капиталовия ни пазар, е очевиден. Това доведе до едно всеобщо избухване на цените на търгуваните компании, който като че ли започна леко да затихва. Разбира се, това е нормален процес. След всеобщия ентусиазъм моментът на отрезвяване и оценка е повече от очакван.

            Нека не звуча песимистично. След изоставането на БФБ от процесите обхванали световните капиталовите пазари, силният отскок на пазара ни е повече от нормален и няма да приключи скоро. Очакванията ми са той да бъде по-избирателен по отношение на представянето на родните ни компании. През предстоящата година мисля, че ще бъдем свидетели на силни ръстове в цените на компаниите, които демонстрират силно възстановяване на приходите, наличието на прозрачен мениджмънт и бизнес, независещ от политически решения и среда.

За съжаление по време на кризата за пореден път инвестиционната общност се убеди, че политическият риск е една от най-сериозните опасности по пътя на възстановяването и като че ли той се засилва в България. Малкият размер на икономиката ни и нейната отвореност засега карат родните инвеститори, и то с право, да отдават по-голямо значение на случващото се в световната икономика, отколкото на родния панаир на суетата. Откровените опити на управляващи за регулация, бюрократизация, овладяване на независими органи (Сметната палата) и защита на бедното и непродуктивно население (като част от политическото брокеруване) със сигурност не помагат на икономиката. И това е меко казано.

В заключение можем да кажем, че родният инвеститор неглижира нестабилната вътрешна политическа обстановка. Той се обляга на  възстановяващата се икономическа външна среда. Политическият елит не отдава значимото на международните процеси, а разчита на опорните си точки.

За да се скъса поне частично връзката между тези два полюса, БФБ трябва да бъде приватизирана. В противен случай, при изготвяне на портфейл ще трябва, вместо  да се облегнем на представянето на компаниите, да се лутаме из опорните точки на политическата класа.

 

Павел Бандилов

www.borsite.net