FollowДруго не искам, освен държавата да си извади дългата ръка от моя джоб, държавата не е решението, държавата е проблемът.
Роналд Рейгън
Не сте ли забелязали в нашето чувствително общество колко пъти от политическата върхушка се използват думи лишени от съдържание, но галещи ухото на избирателя!? Разбира се, нямам в предвид популистките изказвания използвани от партии, които преминават за един мандат през парламента или пък такива, чийто избиратели са малограмотни и често пъти експлоатирани точно от техните избраници. Говоря за общият хор, шум, използван от управляващите. Думи като демокрация, права отдавна загубиха своя смисъл, ако изобщо някога са го притежавали по нашите ширини.
Реформа е нещо, с което непрекъснато се опитват да ни купят, плашат или просто се използва за да бъде поредният български политик на гребена на вълната, да демонстрира експертност, ако щете дори и загриженост.
Истината е, че държавата ни има нужда от реформиране на целият си публичен сектор, като в случая няма нужда да изброяваме секторите. Всички си ги знаем, но някак си нехаем за случващото се в тях, осланяйки се на инстинкта си за самосъхранение или просто разсъждаваме като Остап Бендер, който казва че спасението на давещия се е единствено в неговите ръце.
Липсата на политическа воля да проведеш реформи в името на благото на собствения си народ, залагайки кариерата си на управленец е плашеща в България. И точно поради тази причина, ни се предлагат измислени планове, мимикриращи действия, чиято цел е да закърпят положението до края на мандата, и да осигурят поредният мандат в следващият парламент.
Нещо подобно се случва и при прословутата, до болка позната Пенсионна реформа. То не беше удължаване на срока за пенсиониране, около което се обединиха почти всички политически сили, увеличаване на вноската в ПФ, което обедини всички синдикати, и какви ли не други екзотични идеи.
Ненадейно обаче в навечерието на коледните празници Бойко Борисов, като услужлив елф, ни предостави поредната идея, изскачаща от нищото или най-малкото от чувала на дядо Коледа, или за да влезна в стилистика на нашият министър-председател е най-добре да кажем дядо Мраз.
Не искам да коментирам абсурдността на предложението за национализация. Това вече го направиха експертите по доста категоричен начин, а и „десните“ от ГЕРБ и без това не правят разлика между частно управляващо дружество и НОИ. Няма да бъда разбран. В случая не става въпрос за присвояване на парите на гражданите, а за присвояване на бизнес, който се извършва за определено заплащане. Всичко това предизвиква доста въпроси в мислещият гражданин.
1. Каква е ползата от това местене?
По какъв начин това ще намали дефицита в НОИ никой не може да ви отговори. Как това ще повиши пенсиите също? Защо се прави тогава!? Правото на избор е отговора на управляващите и определено е подигравка с нашата интелигентност.
2. Кой има полза от това действие и има ли изобщо такъв субект!?
Отговора на този въпрос вече влиза в сферата на конспирациите, нещо което определено не харесвам, но пък за политическата класа е важно да даде категорично разяснение по темата.
3. Има ли фондове близки до определена политическа сила, които не само че не са докарали доходност, но са инвестирали парите на осигурените си лица в близки или свързани дружества, които не са ликвидни и при евентуално изплащане на пенсии, хората няма да получат нищо!?
4. Галимацията по местенето на средства не обслужва ли изцяло неосигурените лица за сметка на осигурените!? Това ще повлияе ли на бизнеса с купуване на гласове в необходимият момент, чиито таргет са точно безработните?!
5. Как ще повлияе местенето на тези средства на БФБ, която не е по-малка от черешовата борса в Кюстендил, любимо място на министър Горанов, и не е смешно малка, както твърди г-жа Менда Стоянова!?
За справка на двамата, борсовата капитализация на компаниите ни е около 10% от БВП на България и колкото и да е заспал борсовият ни оператор, основните търгуващи лица на този пазар са ПФ и ТБ.
6. И не на последно място, какво количество ДЦК са закупили фондовете, за да осигурят пенсии на осигурените си лица и евентуално продажба как ще се отрази на пазара, а защо не и на държавата?!
Отговори на тези въпроси засега няма, и колкото голям оптимист да съм не вярвам и да получим. За сметка на това ще чуем красив шум за демокрация, правото на избор, и майчинската любов на Държавата, която ще се погрижи за своите поданици.
Само, че ние не сме поданици, а граждани и единственото, което искаме от Държавата е да извади дългата си ръка от нашият джоб…поне за малко.