“Не” или “охи” – това е въпросът

Може ли движението от крилата на пеперуда в Китай да предизвика тайфун в САЩ? Очевидно е, че може, след като новината за референдум в Гърция потопи световните индекси в истински морски шквал.

Сега референдумът се превърна във вот на доверие за правителството, което, като че ли както може да реши проблемите, така може и да предизвика небивала политическа криза. За проблема на Гърция се говори още от проблемите в САЩ стартирали след фалита на Lehman Brothers, като срещите на министрите на финансите от ЕС вече са над 20, а тези на високо равнище, или т.нар. срещи на върха, отдавна вече спряха да се взимат сериозно от анализаторите.

Заради опита да се реши дилемата от политиците от Европа на минимална цена проблемите се трупаха и трупаха, докато решението виси на косъм. Повечето от управляващите трябваше да се изправят пред избирателите си и в името на обединена Европа и нейното оцеляване, те заложиха следващите си мандати. И бяха излъгани от гръцкия премиер и внезапното решение да прехвърли отговорността за последствията от своите плещи на тези на съпартийците си, колегите си депутати и дори сънародниците си…

“Не вярвай на даровете на данайците“..

В предпоследният си „последен“ план имаше добри намерения, в които липсваха множество параметри. „Дяволът е в детайлите“ написа Financial Times.  И определено бяха прави. Насоките и идеите бяха правилни, като не малък риск се криеше в тяхното осъществяване, и всичко това пораждаше много въпроси.

Как щеше да се осъществи това „доброволно“ орязване на гръцки дълг? Как ще се отрази на банковата система въпросното опрощаване и как новите правила за капиталова адекватност ще окажат влияние на самата им дейност? Дали участието на Франция в плана няма да доведе до намаляване на кредитния рейтинг на страната и оскъпяване на паричния ресурс, който държавата заема от финансовите пазари? Гърция ще успее ли да се върне на пътя на растеж при 120% съотношение дълг/БВП (според мерките на последният план), като знаем че зоната над 100% е наречена в учебниците по икономика  „зоната на смъртта“? Дали Италия ще успее да проведе жизненоважните за нея структурни реформи?

Миналата седмица Романо Проди заяви пред CNN, че евентуални проблеми, свързани с неговата родина, застрашават икономиката на Франция, която е има прекалено силни връзки с Ботуша. Остана ли друг съюз в Европа, освен този между Германия и Франция? Въпросите са много и всичките са основателни. Само че отговорът им вече минава на заден план, т.е. за момента те нямат такова значение. Имат значение само вотът на доверие или плановете за евентуален референдум, който беше глупав, недомислен, нестикован с партньорите от ЕС, дори и с финансовият министър Венизелос.

Единственият, който има полза от подобни действия е самият Папандреу. По този начин той ще запази властта си в момент, когато опозицията говори за предсрочни избори и ще прехвърли отговорността за управлението на собствената си фамилия в последните десетилетия на политическите си конкуренти или дори на гласоподавателите. Не е много лидерско подобно поведение.

Гърция трябва да даде отговор на въпроса дали са съгласни да получат помощ на цената на реформи и лишения…Това е все едно да попитате едно дете дали си иска подаръка на Бъдни вечер или на другата сутрин на Коледа?

Опитът за прогнозиране на резултата от вота е невъзможен. Предварителните очаквания и самото поведение на съседите ни по време на тази криза говорят, че към момента отговорът ще е отрицателен. Въпреки всичко, последните интервюта и анкети показват, че ако има например референдум, гърците са силни в крещенето на анонимно, на моменти вандалско „НЕ“ и изключително страхливи в поемането на лична отговорност.

Очевидно, на всички трейдъри и инвеститори на капиталовите пазари им се наложи в последните месеци да не четат толкова отчети, колкото да се преквалифицират в политолози и да се опитат да разберат нещичко за историята на южната ни съседка, която не изобилства с положителни примери, особено що се отнася да частта за фалит на държавата. Те са го правили 5 пъти за последните 200 години и това им е коствало отсъствието им за 90 години от пазара.

В същото време, от другата страна на океана, вече имаме фалит, свързан с темата, който директно влезе в класацията топ 10 на фалитите в САЩ. „MF Global“ фалира заради експозицията си от европейски дълг. Дотук с компаниите с двестагодишна история.

Въпросите, които си задават задокеанските инвеститори сега, не е само коя институция колко дълг има към Европа, а и кой какви експозиции има към фалиралия посредник.

Независимо от нелошите данни от американската икономика, които засега не дават повод за притеснение за навлизане в рецесия, Фед намали очакванията си за ръста на БВП на американската икономика за следващата година, като съобщи, че засиленият мониторинг относно Европа продължава. Все едно могат да направят нещо друго.

Очевидно бъркотията на Стария континент ще властва на пазарите още дълго време, а с нея и волатилността, която никой не обича.

И все пак, наблюдавайки проблемите в САЩ и тези в Европа, не може да не си зададем въпроса защо Щатите нямат аналогичният проблем с Калифорния.

Всичките тези въпроси са за проблеми, които чакат своите отговори. И те няма да дойдат от пазарите, които политиците гледат за одобрение на всяко свое изказване.

Ще дойдат от промяна на основата, на начина на изграждане на едно обединение. Те рисуват един пъзел, който задава неудобният, но необходим въпрос: Кога ще се стигне до разпад на Европейския съюз, за да видим раждането на Европейски щати?

Статията е отпечатана на страницата на Инвестор.бг