Растеж по време на политическа холера и как на илюзионистите им свършиха триковете.

В последните няколко години пресконференциите на Фед и ЕЦБ се превърнаха в най-желаните медийни събития. Бяха следени, анализирани и коментирани абсолютно всички жестове, отклонения в интонацията, евентуални намеци в речите на Бен Бернанке и Марио Драги, и всичко това с едничката цел да се задоволят очакванията и надеждите на инвеститорите. Самите те, в ролята си на римски гладиатори, опитаха да омилостивят тълпата с позволени, а в последните месеци и с не дотам позволени техники и похвати.

В началото на тази година, като че ли за първи път от доста време насам в Европа се появи успокоение на пазара, дори и наченки на доверие. Инвеститорите повярваха на Драги, че ЕЦБ ще стори всичко, което е по-силите ѝ, за да осигури глътка въздух на закъсалите финансово държави.

Гладиаторите осигуриха време…те не дават, а и не могат да дадат решение на проблемите. Това могат да направят само политиците.

На една от последните си конференции Бен Бернанке предупреди лидерите на САЩ, че инструментариумът, с който разполага ФЕД, няма да реши дълговите проблеми пред страната. Приетата сделка  “12 без 5” само очерта мъгляво споразумение, но напрежението ще се увеличава с приближаването на срока за вдигане тавана по дълга. Изглежда, че предстоящата година в Щатите ще мине под знака на политически скандали, надлъгвания и задкулисни уговорки. Това няма да вдъхне сили или увереност на икономиката, която като че ли показва признаци на живот. Първите знаци за стабилизиране на жилищния пазар предизвикаха интереса на инвестиционните банки, които чрез свои фондове започнаха да придобиват активи, а Уорън Бъфет стана мажоритарен собственик на верига франчайзингови агенции за недвижими имоти, които ще започнат да предлагат услугите си догодина под наименованието Berkshire Hathaway HomeServices.

От друга страна безработицата вече показва низходящ тренд и от 10% спадна до 7.7%-7.8%, за съжаление не със скоростта, с която ни се иска.

На стария континент безпрецедентната помощ на Драги дава резултат и това си личи по доходността на ДЦК. През изминалата година Ирландия се върна на дълговите пазари и като че ли предприетите реформи дават резултат. Страховете около Гърция и Испания се уталожиха, но надали ще е задълго. Задаващата се зад ъгъла политическа криза в Италия, свързана с предстоящите избори, най-вероятно отново ще върне напрежението и страха отново на сцената. Инвеститорите не приемат никак благосклонно идеята Берлускони да се завърне, дори и като икономически министър. Има риск изборните италиански неволи да съвпаднат във времето с дебата относно тавана на дълга в САЩ.

Това, което прави впечатление е, че в момент когато икономиките на двата континента дават сигнали за стабилизиране и плахи опити за възстановяване, политиците с техните неадекватни реакции могат да унищожат и малкото постигнато. Нека не забравяме, че всички закъснели реформи бяха проведени под безмилостната диктовка на капиталовите пазари, които отказаха да финансират фалирали държави.

Проблемът е, че реалността загуби своето значение и цена. “Фалитът”, една позабравена дума, се появяваше като естествен резултат от поемането на непремерен риск, с цел максимализиране на печалбата. Но “собствеността задължава”, а когато си  собственик, ти нямаш право да не бъдеш максимално ефективен, защото рискуваш своите пари, своите средства, своето съществуване дори. Вероятността да фалираш правеше някога разликата между “собственици” и “мениджъри”. Казвам беше, защото ако си много важен и голям да фалираш, ти си имунизиран и ще бъдеш спасен от колегите в парламента или конгреса.

Проблемът е, че в последните години имаше само мениджъри, и то от двете страни на барикадата. Едните управляват парите на данъкоплатците, a доскоро банките също. Докато балансът в системата не се възстанови напълно, икономическото възстановяване ще е слабо и подвластно на политическите решения и настроения, които са променливи…в зависимост от мандата.

Добрата новина е, че в последната година повечето “твърде големи, за да фалират” върнаха заемите си на правителството на САЩ и това се отрази на жилищния пазар, който започна да демонстрира признаци на живот. Нашата банкова система е в най-добрата си форма откакто се помня“, коментира Бъфет през изминалата седмица. Фондът на Бъфет има инвестиции в най-малко четири от седемте най-големите банки в САЩ, включително дял от повече от 14 милиарда долара в Wells Fargo & Co, 5 милиарда долара в Bank of America Corp. и още толкова в Goldman Sachs Group Inc. Berkshire също така притежава дял в USA Bancorp.

Очевидно през предстоящата година ще се радваме на първите признаци на възстановяване на световната икономика. Появата на апетит към риска вече се проявява в отделни епизоди дори и на родната ни борса. Но независимо от всичко, трябва да останем внимателни към непредвидимите политически решения, защото календарът за предстоящата година е пълен с поводи за тревоги. Независимо какво ще правят водещите централни банки и техните президенти, политиката ще диктува настроенията на капиталовите пазари за поредна година. Гладиаторите Бернанке и Драги нямат останали зайци в цилиндъра, защото идва момент,  в който дори и на най-добрите артисти им се изчерпват фокусите.

 Follow me on Twitter by clicking here.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Sign in with Twitter