По-малко, но пък за всеки

В последните години БФБ попадна под кръстосаният огън, както на инвеститорите, които бързаха да се оттеглят от пазара, така и на спекулантите, недоволни от задушаващата ги липса на ликвидност. Тя се превърна в отдушник на несбъднатите ни мечти и въжделения. Внезапно забравихме поводите за радост през изминалите години. След това се взряхме само в нейните недостатъци. Намирам този процес на моменти за положителен, но и понякога за доста краен.

Истината е, че през последните години се видяха доста от недостатъците на нашият пазар. Намалената ликвидност ги засили. Чуха се доста упреци, съвети, направиха се и безброй кръгли маси. Мненията бяха разнопосочни, понякога крайни, дори подигравателни. Новата работна сесия срещна положителни и отрицателни възгледи. Аз намирам промяната за положителна, независимо от незадоволителните резултати. Всяко подобрение, което увеличава възможността за търгуване и достъпа до пазара е добре дошло. В най-лошият случай ще принуди брокерите да работят на пълен работен ден.

Това, което искам да споделя е идеята ми за появата на една нова, естествена сегментация на БФБ. Ако доскоро говорихме за сини чипове, Адсиц-и и “останалите”, то сега като че ли търгуващите започнаха да правят доста по-диверсифициран избор. Адсиц-ите вече не са просто сбор от компании инвестиращи в недвижими имоти, а са такива, които го правят в земеделска земя, и други които инвестират в търговски площи, хотелски комплекси и апартаменти. Очевидно е, че интереса е насочен към първият тип, като вторият както навсякъде по света се бори с насрещните ветрове.

Имаме вече сегмента на компаниите-износителки, които са все по-отдалечени в представите ни от останалите дружества, борещите се с вътрешният пазар. Затова има и основателна причина. Първите имат малко по-прозрачен мениджмънт, раздават дивиденти и имат по-добро отношение към миноритарните акционери. Освен всичко това, факта че борещата се с кризата световна икономика е в доста по-добро състояние от родната такава, определено натежава везните в тяхна полза. Те са по-защитени, най-малкото защото разчитат на повече от един пазар, като външната конкуренция има дисциплиниращият ефект, да ги прави по-добри като мениджмънт.

Родните банки са отделен сегмент за хора със здрави нерви. Те имат малък фрийфлоут, което прави движението им на цените такова, че да е угодно на техният мениджмънт. Идеята при тях е, не да се предвидят бъдещи им резултати, а да се схванат намеренията на собственика им.

Ако преди имахме само Химко, сега има и нови играчи в отбора. Дружества в ликвидация, или пред фалит, чиито акции струват стотинки, винаги са имали твърда “фенска” маса на нашата борса. Често пъти наблюдавайки позицията, драгият зрител има чувството, че е на баскетболен мач. Казвам баскетболен, просто заради по-големият резултат от футболният. Имам усещането, че този сегмент носи на участниците в него едно неизмеримо удоволствие, което едноцифреният футболен резултат не може да опише правдоподобно. Но както е казал народа “за всеки влак има пътници”.

Освен всичко това, на БФБ има компании, които в момента ясно показват настроенията на пазара, защото обслужват интереса на една по-широка група инвеститори с различни цели. Такива са Адсиц-ите, инвестиращи в земеделски земя. От една страна движението на техните цени отразява известна доза страх на пазара, доста хора считат актива за консервативен, антицикличен и виждат в него убежище в една непредвидима обстановка. От друга страна, това е единственият пазар, които привлича чуждестранен интерес, купувачите имат превес над продавачите и се счита за доста подценен. Инвеститорите с рисков профил също виждат в тях възможност за бърза печалба. Времето показва, че те са били прави. С две думи, има сегмент на БФБ, които привлича както консервативни играчи, така също и такива със спекулативна насока. Подобно явление не се вижда често. По-интересното обаче, е как би се развил този процес за в бъдеще. При всички случай интереса към тези дружества би бил индикатор за възстановяване на икономиката, а и на нашата борса. Имам предвид това, че консервативните инвеститори биха напуснали това убежище само при появата на апетита за риск, който би се завърнал едва след продължителни положителни сигнали от икономиката. Тези, които са влезнали като спекуланти, са на път да се превърнат в инвеститори. Най-малкото поради липсата на алтернативи, а и добрата дивидентна доходност прави позицията атрактивна. Те също ще излезнат от инвестицията си, чак при появата на подобни възможности, които за съжаление засега не се задават на хоризонта.

Шарен е нашият пазар, което от своя страна е доказателство за развитие. Друг е въпросът дали скоростта ни удовлетворява. Освен различни по вид сегменти, вече имаме група от компании, които показват и “индекса на апетита за риск”. По-малко, но пък за всеки.

 Follow me on Twitter by clicking here.

Вашият коментар

Sign in with Twitter

Close Menu

TweetBottom by iMod