Пилат Понтийски и сребърниците на Фонда

Пилат, като видя, че нищо не помага, а се усилва смутнята, взе вода, та уми ръце пред народа и рече: невинен съм за кръвта на Тоя Праведник; вие му мислете.

В демократичното ни общество сред толкова интересни и вълнуващи събития, някак си се промъкна  темата за Сребърният фонд. И за пореден път тя беше използвана за политически и лични  битки.  От ляво плъзнаха обвинение за финансова дестабилизация и авантюра, а редица икономически експерти започнаха да обсъждат дали това не е източване на средствата на бъдещите поколение или подобен ход си струва да се обсъди. Прави впечатление, че за разлика от предишните дебати, сега акцента не е върху това дали той може да инвестира в българската икономика, а върху това дали е опасно да се финансира държавен дълг с него. Това е основната разлика и тя може би има значение за инвестиращите на родната ни борса. Може би…

Нека да погледнем реалистично на ситуацията. Моментът, когато БФБ можеше да бъде “спасена”, беше изпуснат отдавна. Може би, след предколедното изтегляне на Алианц от взаимните ни фондове за около 50 млн. лв. през декември 2007г. Последвалото неглижиране от ситуацията от страна на институционалните ни инвеститори, негласният конфликт между ПФ и ДФ, “далавери” на мажоритари и инвестиционни посредници, всичко това доведе до положението в което днес се намира капиталовият пазар. Липса на ликвидност, на интерес, на моменти и на реалност. БФБ не може да поеме средства от Сребърния фонд, независимо колко са те. Но тя трябва да има законова възможност за това. Няма логика да имаш средства, които да си задължен по закон да инвестираш в чужда икономика, но не и в своята. А и някак си говори и за едно странно почти “идиотско” отношение към самите нас си, към държавата ни, а какво остава и за борсата. Кой чужденец тогава би имал доверието да инвестира  в България!?

Фонда трябва да може да влага средства на БФБ, но технически това е невъзможно да се случи. Акцента в дебата, по-скоро трябва да бъде в начина му на управление и неговата независимост. Не намирам за хигиенична идеята, правителството което е на власт (когато и което и да е то), да има възможноста да оперира с него. Така то ще може да решава краткосрочните си проблеми с дългосрочните ни средства. БНБ, като независима институция би трябвало да играе тази роля. Аз поне не се сещам за друга държавна институция..

За сметка на това, КФН и в частност неговият председател, изживяват своя звезден момент в този  дебат и са под светлините на прожекторите. Странното е, че точно по тази тема, а има толкова много други, по които беше наложително да са шумни…Не видяхме реакция по националните ни ежедневници относно например случващото се в “Стандарт асет мениджмънт”, коментар относно действията на определени знакови мажоритари, или пък за ПФ, които управляват със сила и съгласие…Не, няма и да видим. Но пък реакцията относно риска средствата на Сребърният фонд да се загубят инвестирайки на родната борса, беше светкавична..И то на два пъти. Сякаш за въпросните опасности, те нямат никаква вина. КФН би трябвало да е институцията която да е най-заинтересувана за състоянието на БФБ. Ако нейният председател е толкова притеснен за правилното и функциониране, както и за възможностите на нейните участници (мажоритари, институционални и дребни инвеститори), защо той не е предприел някакви действия досега, и какви за в бъдеще смята да направи!? Това е най-логичния въпрос.

Съдейки по резултатите обаче, а и с тези си изказвания, той просто влиза в ролята на Пилат Понтийски, който отказва да се намеси в ситуацията, да поеме отговорност и в крайна сметка просто си измива ръцете. Той просто се е надявал на политическа кариера, а това е толкова е човешко..Апропо, а дали и тези медийни изяви не са продиктувани от подобни мотиви!?

 Follow me on Twitter by clicking here.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Sign in with Twitter