Follow 2015г. започна за капиталовите пазари изключително бурно, като икономическите новини се редуваха с политическите и правеха инвестиционните избори много трудни.
Инвеститорите трябваше да се съобразяват с политиката на централните банки по дефолт, но освен тях трябваше да се съобразят и с много други фактори, някои от които носеха характера на черен лебед за пазара. Спадащата цена на петрола е най-точния пример за това. Ако ръстът на долара беше очакван, заради обявената политика на Фед, особено на фона на заявените намерения на ЕЦБ, то спадът при горивата за повечето беше неочакван.
Разбира се, веднага се появи и конспиративното обяснение за дългата ръка на САЩ и наказанието й към хулиганското поведение на Русия, но истината е доста по-прозаична.
Китай вече не употребява със същата сила, както в последното десетилетие и това си личи доста добре по продажбите на австралийските добивни компании, чийто възход съвпадна по обективни причини с китайското икономическо чудо. Великата поднебесна империя вдигна в началото на месеца и забраната за износ на високоредки метали. От Китай идват над 90% от производството на редки руди в света и разрешения им износ също говори за намалението на търсене на суровини.
На фона на спадащия петрол сме свидетели на странно състезание между страните производителки на петрол, които продават все повече и повече в стремежа си да запазят пазарен дял.
Всички тези фактори засега предопределят тренда на горивото надолу.
Пазарът признава, че в дългосрочен план ниската му цена ще доведе до по-високо потребление и увеличение на БВП на страните вносителки, но в краткосрочен план това, което има значение, са резултатите на добивните компании и ревизирането на инвестиционните им планове. Това е причината световните индекси да не реагират положително на спада на цената на петрола.
Пазарите обичат тишината.
Изключително вярна сентенция и затова, когато се чудите на реакцията им, спомнете си, че прекалените ръстове или спадове на различен клас активи не се харесват от инвеститорите, пък било то и цената на петрола.
Това, което виждаме в Европа, е ситуация от съвсем различно естество. Очакваните избори в Гърция, и то с нехаресван очакван резултат, ситуацията в Украйна, която не дава признаци на стабилизиране, не са неща, които инвеститорите харесват. Пазарите обичат тишината, казахме преди малко, но явно, че понякога харесват шума на силния ревящ двигател на ЕЦБ, която толкова силно и настойчиво надува клаксона си, че заглушава всички неприятни звуци, мисли или опасения. Поради тази причина, този месец Европейските индекси се радват на силно волативно представяне по време на борсовите си сесии и на растеж в края им.
Пазарите обичат шума на силният на деня, който обещава да изпълни техните желания.
Странно, нали!?
Но нека си спомним незадоволителното доскоро представяне на щатската икономика и ръмжащия звук на двигателят на Jet Fed, който при всяко подаване на газта изпращаше американските индекси на нови висини.
Следкризисното възстановяване беше неравномерно, слабо, дирижирано от централните банки. Основната липса за растежа беше липсата на двигател, на пазар, който да издърпа и останалите. Опустошената от дългова криза Европа, САЩ, Китай, който страдаше от липсата на търсене на тези пазари, също не беше алтернатива. Инвеститорите се нагодиха към политиката на евтини пари и прегърнаха Фед като основен партньор. Те нагодиха стратегиите си за печалби на базата на неговата политика. С обявеното намерение за оттегляне от сцената за кратка пауза, очевидно че и пазарните участници ще се насочат към друга сцена или друг актив. ЕЦБ е готова за своето представление и се радва на всеки нов зрител.
Пазарите обичат тишината….по принцип. Тази година ще се надяват шума на парите на ЕЦБ да заглуши всякаква гръцка или руска реч, всеки плясък на петрол, шумолене на скъпи и евтини валути.
Павел Бандилов