Музиката продължава. Да танцуваме!

image-3505-0-0-vienski-bal„В днешно време хората знаят цената на всичко, но не знаят стойността на нищо.“

Оскар Уайлд

Основните американски фондови индекси приключиха още една седмица с печалби благодарение на силните отчети на знакови компании, като Dow Jones вече е на близо процент от най-високото си ниво за всички времена, Standard & Poor’s 500 го обнови за поредна сесия, а Nasdaq Composite продължи да подобрява 13-годишен рекорд.

През цялата изминала година наблюдавахме рали на щатските пазари, подкрепени от ръст в Европа и Япония. Неподвластни на техническия анализ, борсовите индекси не искаха да направят очакваната от всички корекция. Дори и дебатите и нервите, свързани с дълговия таван на САЩ, не дадоха очакваното решение, а дори напротив,  като че ли подпомогнаха нови ръстове.  Сега погледите на всички са устремени към новата 2014г. След като стана ясно, че крехкото примирие  между републиканци и демократи изтича февруари, а с него дълговите проблеми на най-голямата икономика отново излизат на мода, никой не очаква стимулите на Фед да бъдат редуцирани през тази година.

Частичното спиране на държавната администрация в САЩ на 1 октомври вероятно ще отреже 0,25% от растежа през четвъртото тримесечие и ще коства 120 000 работни места, прогнозира главният икономически съветник на президента Барак Обама.

На този фон Федералният резерв по-скоро ще забави решението си за първо редуциране на размера на стимулите, чрез които всеки месец изкупува активи за общо 85 млрд. долара. Централната банка купува държавни ценни книжа и гарантирани с ипотеки активи, за да намали още повече дългосрочните лихви, да насърчи кредитирането и да помогне на местната икономика да набере достатъчно възходяща инерция за излизане от кризата.

Неизтеглянето на стимулите дава увереност на инвеститорите, че музиката няма да спре скоро и ръстовете ще продължат поне до февруари, когато отново ще гледаме сблъсъка между демократи и републиканци относно вдигането на дълговия таван на САЩ.

И все пак дали политиката на Федералния резерв е единствената причина за наблюдаваните рекорди!?

Оптимистите казват, че компаниите в САЩ са подценени. Те се търгуват под средното им равнище на Р/Е за последните 40 години. Частният сектор няма задължения, а има компании флагмани на пазар, които имат сериозни кешови позиции. Безработицата намалява, жилищният пазар укрепва, банките се активизират на пазара. И са прави. Изглежда, че единственият проблем на Щатите е самата държава, която задължава всяка изминала секунда. От друга страна изглежда Пазарът вярва на тезата, че набиращият сили частен сектор в един бъдещ момент като локомотив ще изтегли Държавата и ще реши бюджетните проблеми.

Независимо от всичко обаче, ще настъпи фазата, в която инвеститорите ще преценят, че щатските индекси са надценени и ще приберат своите  печалби, т.е очакваната корекция ще настъпи. И все пак, дали само държавната политика на САЩ е виновна за ръста наблюдаван последната година и достигането на рекорди на индексите.

Донякъде да, но нека да погледнем и алтернативите на една предполагаема инвестиция в акции. С началото на кризата, пазарът на убежища (облигации, злато, суровини, недвижими имоти) изживя своя звезден момент. Златото, което средно сe търгуваше през годините на 800$ за тройунция, атакува цената от 1930$ през август 2011г., облигациите предизвикаха такъв интерес, че за да притежаваш немски бундове или американски ДЦК се плащаше “глоба сигурност”, заради ниските лихвени плащания спрямо съществуващата инфлация. Недвижимите имоти в големите градове като Лондон, Париж, Токио, Хонк Конг, Сингапур стигнаха нездравословни нива. От въпросният страх пострада и швейцарския франк като се наложи правителствена подкрепа, за да се спре покачването му, породено от  силното търсене на сигурната валута.

Истината е, че през последните две години имаме силно редуциране на страха, което отприщи процес на преливане на средства от „активите убежища“ към пазара на акции. Това заедно с анаболните стероиди, инжектирани от ФЕД, са катализатори на еднопосочното, възходящо движение на щатските индекси. Засега всички са доволни, а корекцията се отлага поне до март. Нека не забравяме, че колкото по-късно настъпи, толкова по-дълбока ще е тя и ще даде нови възможности за влизане на пазара. Интересното е, как ще реагира родната борса на една по-дълбока корекция на американския пазар, като не забравяме колко “своенравна” може да бъде тя.