“Долче вита”, “Ясо” или цената на един фалит

Има някаква мрачно-комична ирония в това, че две от античните империи в света, които се сочат ненапразно за люлки на цивилизацията, сега са изпаднали в унизителната позиция да бъдат съветвани, спасявани и къде по-меко, къде по-грубо наставлявани.

Италия и Гърция, до скоро символи за хубав живот и щастие, накараха отминалата година да приключи на фона на засилен песимизъм и страх за повторна икономическа катастрофа. Заплахата от зараза в Еврозоната беше надвиснала над всички държави-членки и доходността на техните бондове се превърна във водещ икономически индикатор. И двете държави, в следствие на надвисналите проблеми, се простиха с демократично избраните си правителства, и излъчиха експертни такива, които да проведат докрай необходимите реформи. Няколко месеца по-късно резултатите вече са налице. Италия прокара серия от непопулярни реформи, като целта която остава пред нея е да либерализира своя пазар на труда. Резултата беше отчетен от канцлера Меркел, която заяви вербалната си подкрепа за правителството на Марио Монти. Населението приема сравнително спокойно мерките, като няма сцени на насилие или блокиране на икономиката.

Въпреки несигурната среда, пазарът демонстрира доверие в Италия и това се изразява в спада на доходноста на облигациите до едни по-разумни нива.

Нито едно от изброените по-горе неща на виждаме в Гърция, която както забеляза чешкият министър-председател Петер Нечас, е като социалистическа държава от 90-те. По-важното е, че липсва тотално желание за реформи, а за сметка на това наблюдаваме борба срещу тях, и търсене на въображаеми противници на идеята за “Велика Гърция” например. Очевидно е, че и търпението на европейските лидери се изчерпва. Няма смисъл да финансираш някого, който те обвинява за достигането на сегашното състояние. Дали Гърция ще фалира отдавна вече не е големият въпрос. По-интересното е, че вече не е актуален и проблема за заразата от дългова криза на Стария континент. Поне не в степента, която беше. И това усещане го показва и пазара..

 

Графиката проследява движението на немският борсов индекс DAX през последната година. Прави впечатление силното пропадане на 27 юли, когато беше понижен рейтинга на Гърция от S&P, и това предизвика нова вълна от страхове от фалити в Европа. Сега няколко месеца по-късно, когато рискът южната ни съседка да не получи поредният спасителен транш и пътя към контролиран фалит е открит, европейските пазари не реагират по някакъв драматичен начин.

Нещо подобно можем да видим при едно сравнение на облигациите на Италия и Испания два месеца по-рано, и сега. Силният спад не говори за липса на желащи да финансират тези две държави, което показва някаква склонност към риск.

Очевидно е, че пазарите са изконсумирали ефекта на евентуален гръцки фалит, и че той няма да има такъв ефект върху останалите държави от ЕС. Дори и при реализирането на най-лошият сценарий, тригодишните опити за реформи и ходене по мъките все пак имаха някакъв успех. Те успяха да купят време на инвеститорите да се освободят от гръцки активи, до някаква по-поносима степен.

По-важното е, че пазарите започнаха да правят разлика между Италия и Гърция и това води до положителни резултати, защото един гръцки фалит няма да доведе до катастрофата, до която би се стигнало само при подготовката на един италиански такъв. Разликата от последствията при една евентуална катастрофа  в тези две държави е неизмерима. Това наред с излезналите икономически резултати в Европа, които показват понижение на  риска от рецесия омекотяват засега “ефекта Гърция”. Въпреки всичко, пътя пред Стария континент не е розов.

Въпросът, които идва на дневен ред е дали инвеститорита ще се съсредоточат върху провала на Гърция или ще обърнат внимание на по-добре представящата се Италия!?

 Follow me on Twitter by clicking here.

Вашият коментар

Sign in with Twitter

Close Menu

TweetBottom by iMod