Давоски делници

В Давос елитът на света умува върху една много сложна проблематика и тя е свързана с битието на капитализма. И всичко това в момент, когато Гърция прави упоритите опити да фалира.

 На фона на “Окупирай” движенията по света и високата безработица, всички очакват някакъв отговор от този висш кръг, някакъв знак за разбиране и споделяне на проблема…

 Е, те дадоха своя отговор, стигайки дотам, че да разсъждават върху ценностите на пазарната икономика.

 Силно се съмнявам това да реши проблемите на Италия и Испания. Но за това са политическите събития от такъв ранг, те трябва да си придават силна степен на значимост и едва ли не страх от ситуация, при която можем да ги изгубим.

 Нещо подобно на данъка “Тобин”. Икономически неефективен ход, в комбинация с една едва стаена предизборна надежда от страна на неговия създадел Саркози. Но този данък нито ще проработи, нито ще му спечели президенсткия пост.

 И той го знае, знае го и Меркел.

 Затовя тя, когато горещо го подкрепя, нейни министри и представители на Бундесбанг още по-горещо го критикуват.

 Политиците се чустват нужни да подчертават често колко са незаменими и единствено икономиката им доказва, че понякога са неуместни, да не кажем дори нежелани. Това със сигурност могат да потвърдят поне трима южни премиери, които в последните месеци бяха сменени.

 И всичко това заради простата истина, че на този етап капитализмът няма алтернатива. Когато му се пречи с регулации, лицензионни режими, неуместни данъци или акцизи и какви ли не други санкции, той се свива и се оттегля, а държавата почва да обеднява.

 Това винаги води до смяна на властта.

 Лудвиг фон Мизес отговаря на противниците на капитализма, като казва че при неговото създаване населението на света е 10% от сегашното. Кое ви кара, да си мислите, че при неговото евентуално изчезване Вие ще сте между 10-те процента оцелели?

 Нека да поразсъждаваме малко. Какво движи човечеството? От какви желания и мисли е обзето то?

 В интерес на истината чуствата, които вълнуват човешкото създание, са страх и алчност. Всеки, който се е интересува от финансовите пазари, го знае. Само че съзнанието ни е овладяно от тези страсти непрекъснато, дори и когато не търгуваме.

 Страх да не си изгубим спестяванията, работата, общественото положение.

 Алчност – по това да притежаваме нещо, каквото и да е то. Дори и желанието за знание  може да ни направи алчни за него и да ни накара да му посвещаваме още повече време.

 Любовта е микс от двете. Страх от загуба и алчност да притежаваме. Всичко това примесено с малко хормони.

 Тези две чувства, които движат живота ни, точно те ни карат непрекъснато да се стремим към усъвършенстване на собственият си интелект, професионална реализация и всичко това, за да можем да бъдем или да притежаваме.

 Точно те ни правят максимално ефективни, те правят целия пазар максимално ефективен. Това е ядрото на капитализма – организирането на едно голямо състезание, което започва с раждането и свършва със смъртта.

 Естествено, както във всяко голямо състезание, има и загубили. И те не са малко. Чисто философски можем да кажем, че всички са загубили, освен първия, но не е така.

 Всеки, който участва, е спечелил нещо, просто защото самото участие е  инвестиция в себе си. Един по-малко, друг повече. И колкото го е правил, горе-долу и толкова получава.

 Проблемът е , че по-голяма е групата на тези, които искат да спечелят повече, ама да работят по-малко. В момента, в който са се появили тези хорица, се е появил и първия политик, които обещал да им сбъдне желанията, ако го направят шеф на всички…

 И той изпълнява, обещание след обещание, и като че ли всички са доволни. Г-н Политика, че е значим и важен, а мнозинството е щастливо, че му се угажда.

 Парите естествено идват от по-малката група, която продължава да работи усилено, да печели добре и да се прави че не забелязва заобикалящата я среда..

 Когато обаче желанията станат прекалено алчни и невъзможни, се появява и жестока криза, която кара всички да се притеснят, а г-н Политика да демонстрира излишна дейност и да се прави че от нея има ефект.

 Тогава той най-често се събира с колеги водачи и заедно размишляват дали има ефект от капитализма и работещ ли е още този модел. Но най-важният въпрос винаги им се изплъзва. Това нашето капитализъм ли беше!?

www.borsite.net

 Follow me on Twitter by clicking here.

Вашият коментар

Sign in with Twitter

Close Menu

TweetBottom by iMod