Давоски делници

В Давос елитът на света умува върху една много сложна проблематика и тя е свързана с битието на капитализма. И всичко това в момент, когато Гърция прави упоритите опити да фалира.

 На фона на “Окупирай” движенията по света и високата безработица, всички очакват някакъв отговор от този висш кръг, някакъв знак за разбиране и споделяне на проблема…

 Е, те дадоха своя отговор, стигайки дотам, че да разсъждават върху ценностите на пазарната икономика.

 Силно се съмнявам това да реши проблемите на Италия и Испания. Но за това са политическите събития от такъв ранг, те трябва да си придават силна степен на значимост и едва ли не страх от ситуация, при която можем да ги изгубим.

 Нещо подобно на данъка “Тобин”. Икономически неефективен ход, в комбинация с една едва стаена предизборна надежда от страна на неговия създадел Саркози. Но този данък нито ще проработи, нито ще му спечели президенсткия пост.

 И той го знае, знае го и Меркел.

 Затовя тя, когато горещо го подкрепя, нейни министри и представители на Бундесбанг още по-горещо го критикуват.

 Политиците се чустват нужни да подчертават често колко са незаменими и единствено икономиката им доказва, че понякога са неуместни, да не кажем дори нежелани. Това със сигурност могат да потвърдят поне трима южни премиери, които в последните месеци бяха сменени.

 И всичко това заради простата истина, че на този етап капитализмът няма алтернатива. Когато му се пречи с регулации, лицензионни режими, неуместни данъци или акцизи и какви ли не други санкции, той се свива и се оттегля, а държавата почва да обеднява.

 Това винаги води до смяна на властта.

 Лудвиг фон Мизес отговаря на противниците на капитализма, като казва че при неговото създаване населението на света е 10% от сегашното. Кое ви кара, да си мислите, че при неговото евентуално изчезване Вие ще сте между 10-те процента оцелели?

 Нека да поразсъждаваме малко. Какво движи човечеството? От какви желания и мисли е обзето то?

 В интерес на истината чуствата, които вълнуват човешкото създание, са страх и алчност. Всеки, който се е интересува от финансовите пазари, го знае. Само че съзнанието ни е овладяно от тези страсти непрекъснато, дори и когато не търгуваме.

 Страх да не си изгубим спестяванията, работата, общественото положение.

 Алчност – по това да притежаваме нещо, каквото и да е то. Дори и желанието за знание  може да ни направи алчни за него и да ни накара да му посвещаваме още повече време.

 Любовта е микс от двете. Страх от загуба и алчност да притежаваме. Всичко това примесено с малко хормони.

 Тези две чувства, които движат живота ни, точно те ни карат непрекъснато да се стремим към усъвършенстване на собственият си интелект, професионална реализация и всичко това, за да можем да бъдем или да притежаваме.

 Точно те ни правят максимално ефективни, те правят целия пазар максимално ефективен. Това е ядрото на капитализма – организирането на едно голямо състезание, което започва с раждането и свършва със смъртта.

 Естествено, както във всяко голямо състезание, има и загубили. И те не са малко. Чисто философски можем да кажем, че всички са загубили, освен първия, но не е така.

 Всеки, който участва, е спечелил нещо, просто защото самото участие е  инвестиция в себе си. Един по-малко, друг повече. И колкото го е правил, горе-долу и толкова получава.

 Проблемът е , че по-голяма е групата на тези, които искат да спечелят повече, ама да работят по-малко. В момента, в който са се появили тези хорица, се е появил и първия политик, които обещал да им сбъдне желанията, ако го направят шеф на всички…

 И той изпълнява, обещание след обещание, и като че ли всички са доволни. Г-н Политика, че е значим и важен, а мнозинството е щастливо, че му се угажда.

 Парите естествено идват от по-малката група, която продължава да работи усилено, да печели добре и да се прави че не забелязва заобикалящата я среда..

 Когато обаче желанията станат прекалено алчни и невъзможни, се появява и жестока криза, която кара всички да се притеснят, а г-н Политика да демонстрира излишна дейност и да се прави че от нея има ефект.

 Тогава той най-често се събира с колеги водачи и заедно размишляват дали има ефект от капитализма и работещ ли е още този модел. Но най-важният въпрос винаги им се изплъзва. Това нашето капитализъм ли беше!?

www.borsite.net

 Follow me on Twitter by clicking here.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Sign in with Twitter