БФБ – една петилетка държавно управление

  vremeКомисията по финансов надзор изрази становището, че има рискове, ако БФБ се приватизира в пакет с ЦД. Депозитарът е единствената институция в България, която има пълна информация за акционерите в дружества с безналични акции — и публични, и непублични. Зам. председателят на КФН Владимир Савов изразява безпокойство, че „приватизацията на държавния дял в депозитарната институция би могла да доведе до нестабилност в дружеството и несигурност за съхранението и използването на информацията, която се съдържа в регистрите му, включително и до опити за търговия, манипулация или загуба на информацията“. Според него с държавно участие в собствеността инвеститорите ще имат гаранция за „ангажираността на държавата в тази сфера“. Савов отбелязва и рисковете, ако Централният депозитар бъде приватизиран от купувач без опит или репутация и няма гаранции, че контролът може да бъде придобит от лица, регистрирани в офшорни зони.

  Като един истински представител на държавната администрация, той не казва твърдо не. Верен на чиновническата традиция, той допуска, че ако институцията бъде купена от европейски инвеститор с добра репутация и опит, няма проблеми.

  Нека разгледаме изискванията към кандидат купувачите на родния ни пазар. Той трябва да има минимум 2 млрд. евро средномесечен оборот от пазар на акции и/или 2млн. средномесечни дериватни контракти за последните две години.

  Сами разбирате, че на такива високи изисквания не са много борсовите оператори по света, които да могат да отговорят. През последните години бяха спрягани Австрийската борса, Лондонската и Варшавската. За съжаление последната не отговаря на условията за приватизация, тъй като има държавно участие. Deutsche Boerse също е заявила интерес, но подчертала че се интересува от БФБ в пакет с ЦД. Едно от предимствата на немския кандидат е, че нашият борсов оператор използва системата за търговия XETRA. Очевидно е, че интерес има, остава въпросът дали той ще остане при условие на приватизация без депозитара.

  В ЕС много от депозитарите са частна собственост – основно на участниците на пазара или на големи международни инвеститори и борси. Преди няколко години борсите и депозитарите в трите балтийски републики бяха придобити и вече са собственост на обединението Nasdaq OMX, което е частна собственост. Справка в европейската асоциация на депозитарните институции показва, че само в три страни депозитарите са 100% държавна собственост – Сърбия, Малта и Кипър, в Хърватия тя е 62.3%, a в Босна и Херцеговина – 75%, по данни от 2013г. След тях по държавно участие се нарежда българският депозитар. В Полша контролът реално също е в правителството – собствеността в депозитара е разпределена по 33.3% между фондовата борса, която е държавна, Министерството на финансите и централната банка. В две страни има значителна собственост и на централните банки – 53.3% в Унгария и 50% в Люксембург. Всички останали депозитари са пълна собственост на фондовите борси, на пазарните участници, на големи международни групи и фондове или е разпределена между тях (в-к Капитал).

  Практиката е, че по света тези институции са частна собственост.

  Всичко гореизложено води до два въпроса.

  1. Защитава ли Държавата по-добре информацията за своите граждани, отколкото частната институция данните за своите клиенти!?

  Разсъждавайки по темата, трябва да направим уточнението, че институциите в България са от екстраактивен тип (проф. Робинсън, проф. Аджемоглу “Защо нациите се провалят“). Те концентрират властта в ръцете на тесен елит и поставят малко ограничение върху упражняването на тази власт. Тогава законите, начинът на упражняване на властта, са така структурирани, че да присвояват ресурси от останалите прослойки. Изтичането на информация е част от бизнеса на държавната администрация и е част от конкуренцията между олигарсите. Последният пример КТБ демонстрира пред цялото общество как една банка се създава от политическата класа и се унищожава от нея. От друга страна, ако е частна институция, например собственост на голям борсов оператор, самото наличие на репутационен риск ще направи изтичането на информация невъзможно. Без да коментираме факта, че никоя частна структура няма да застраши функционирането на бизнеса си по подобен начин. Списъците с депозанти в КТБ изтече след като беше унищожена и управлявана от синдици, назначени от Държавата, а не докато функционираше като ТБ.

  1. Защо държавата придоби БФБ?!

  МФ придоби дял от над 50% след процедура, в която само то взе участие. Увеличаването на капитала бе под условие, т.е. изцяло в полза на държавата. При всички случаи това беше едно меко казано странно решение, не джентълменско, неетично и прочие. Пазарът го прие с дълбоко затворени очи, само заради предстоящата приватизация. Поне това беше обяснението на Държавата, ние го вземаме, за да можем да го продадем на водещ борсов оператор. Това се случи пред 2010г., сега е 2015г. БФБ още е държавна, и не само това. Като едно сираче, тя е принудена да поеме най-големите удари от народните представители на Р България. Фалитът на КТБ, пенсионната реформа, забраната за притежание на земеделски земи от офшорки, данъкът Тобин и какво ли още не от изобретенията на политическата ни класа. Собствеността задължава, но не и когато си неин мениджър с краткосрочна визия за 4 години. При наличието на съдебна система като родната, единствената цел на подобни управители е подобряването на жизнения им статус. След нас и потоп, само където потоп не се вижда, дори и в очите на най-големите оптимисти.

  Защо Държавата придоби БФБ, не става ясно. Може би отговорът е същият, като на въпроса защо се отказа от мажоритарния си дял в Пловдивския панаир.

  Едно е сигурно, откакто БФБ е държавна, нищо добро не се е случило на пазара ни, освен изброените отрицателни недоразумения. Колкото по-рано се осъществи приватизацията, толкова по-добре за оператора ни. Цената не трябва да има значение, водеща роля трябва да има на кого се продава, т.е. на стратегически инвеститор. Мисля, че на Държавата ѝ е достатъчно да управлява борсата, а на борсата ѝ е достатъчно да бъде държавна. По ирония на съдбата това продължи една петилетка, и както и през всяка друга петилетка, нещата станаха по-зле.

  Павел Бандилов

 

 Follow me on Twitter by clicking here.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Sign in with Twitter